Картография: Разлика между версии
+две карти, отделям раздела за България в нова статия |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
[[Image:Ptolemy_World_Map.jpg|thumb|290px|right|Карта на света на Птолемей, възпроизведена в Библия от XV век]] |
[[Image:Ptolemy_World_Map.jpg|thumb|290px|right|Карта на света на Птолемей, възпроизведена в Библия от XV век]] |
||
[[Image:Piri reis world map 01.jpg|thumb|200px|ляво|Карта на света на Пири Реис]] |
|||
С развитието на мореплаването се натрупват все повече знания за различните земи и бреговата линия на плавателните морета става известна с голяма точност. Например един мореплавател, който е оставил описания и карти не само на Средиземно море, но и на по-далечни земи и морета, е османският воин и пътешественик [[Пири Реис]]. Неговата прочута карта, която се намира в истанбулския музей "[[Топкапъ]]", изобразява целия басейн на [[Средиземно море]], започвайки от пролива Дарданели, последван от историческа и географска информация за бреговете на [[Егейско море]] и островите му, бреговете на [[Адриатическо море]], Западна [[Италия]], Южна [[Франция]] и островите около бреговете на [[Източна Испания]], изследвайки Африканските брегове, [[Палестина]], [[Сирия]], [[Кипър]] и бреговете на [[Мала Азия]] и стигайки до [[Мармарис]]. |
С развитието на мореплаването се натрупват все повече знания за различните земи и бреговата линия на плавателните морета става известна с голяма точност. Например един мореплавател, който е оставил описания и карти не само на Средиземно море, но и на по-далечни земи и морета, е османският воин и пътешественик [[Пири Реис]]. Неговата прочута карта, която се намира в истанбулския музей "[[Топкапъ]]", изобразява целия басейн на [[Средиземно море]], започвайки от пролива Дарданели, последван от историческа и географска информация за бреговете на [[Егейско море]] и островите му, бреговете на [[Адриатическо море]], Западна [[Италия]], Южна [[Франция]] и островите около бреговете на [[Източна Испания]], изследвайки Африканските брегове, [[Палестина]], [[Сирия]], [[Кипър]] и бреговете на [[Мала Азия]] и стигайки до [[Мармарис]]. |
||
[[Файл:Cantino Planisphere.jpg|дясно|thumb|400px|Карта на света на Кантино]] |
|||
С началото на [[Велики географски открития|Великите географски открития]] картата на света започва постепенно да придобива онези очертания, които познаваме днес. Първата запазена ръкописна карта от тази епоха е картата на Алберто Кантино от 1502, която съдържа информацията, получена при пътешествията на [[Христофор Колумб]] до Централна Америка, Гашпар Кортереал до [[Нюфаундленд]], [[Васко да Гама]] до Индия и на [[Педро Алвариш Кабрал|Кабрал]] до [[Бразилия]]. На нея е изобразена и разделителната линия между владенията на кралство Кастилия и кралство Португалия по [[Договор от Тордесиляс|договора от Тордесиляс]]. Всъщност Кантино е италиански дипломатически агент в Лисабон, който копира картата без разрешение по поръчка на херцога на Ферара. Днес тя се съхранява в Модена. |
|||
=== Първите === |
|||
'''Първата българска карта''' е "Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земи" е изработена от Александър Хаджирусев през 1843 г. Авторът сам я рисувал, писал и литографирал. Отпечатана е в Страсбург (1843 г.). |
|||
Първият [[печатане|отпечатан]] "Атлас на света" е изработен от фламандския математик, географ и картограф [[Герардус Меркатор]]. Той е отпечатан една година след смъртта му - 1595 г. |
|||
'''Първият български глобус''' е изработен от [[Неофит Рилски]] (учител и книжовник)през 1836 г. Той се съхранява в музея на Рилския манастир. |
|||
'''Първата "Карта на света"''' с географска мрежа е изработена от астронома и математик Клавдий Птолемей през II в. |
|||
'''Първият [[печатане|отпечатан]] "Атлас на света"''' е изработен от фламандския математик, географ и картограф [[Герардус Меркатор]]. Той е отпечатан една година след смъртта му - 1595 г. |
|||
== Развитие на картографията в България == |
== Развитие на картографията в България == |
||
{{основна|Картография в България}} |
|||
=== Първи период — до Руско-турската освободителна война === |
|||
Първата българска карта е "Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земи", изработена от Александър Хаджирусев през 1843 г. Авторът сам я рисувал, писал и литографирал. Отпечатана е в Страсбург (1843 г.). Първият български глобус е изработен от [[Неофит Рилски]] (учител и книжовник)през 1836 г. и върху него е изобразена еклиптиката. Той се съхранява в музея на Рилския манастир. [[Христо Г. Данов]] прави първия български атлас, който съдържа карти на континентите. Обикаля из Сърбия и България. Издава стенни карти до смъртта си през 1920 г. |
|||
През 1154 г. в картите на арабския картограф Ал-Идреси, България фигурира под името "Борджан". |
|||
Територията на България е отразена почти на всички чужди карти от XIII и XIV в. |
|||
'''Подробна карта на българските земи''' е правила турската администрация (1530 г.). Тя е съставена във връзка с преброяване на населението на новозавзетите балкански земи. |
|||
'''1843 г.''' В [[Страсбург]] е издадена първата българска карта от Александър Хаджирусев,който използва карта на френския картограф Лапи.Картата на Хаджирусев е едромащабна и е предназачена за светските училища.Тя е и в помощ на търговците. |
|||
'''1862 г.''' Димитри Ангелидев отпечатва българската карта в Пловдив и градът се превръща в център картоиздаването. |
|||
Първият български глобус е създаден от Неофит Рилски и върху него е изобразена еклиптиката. |
|||
Христо Г.Данов прави първият български атлас,който съдържа карти на континентите. Обикаля из Сърбия и България. Издава стенни карти до 1920 г. когато умира. |
|||
'''1871-1875 г.''' Високата порта осъзнава липсата на достоверна карта за военни цели и възлага на австрo-унгарски военни картографи картографско заснемане в границите на империята. По-късно Австро-унгарския генерален щаб издава базираната на тези изследвания "Генерална карта на централна Европа" в мащаб 1:300 000 и "Карта на централна Европа" в мащаб 1:750 000. Тази карта е многократно преиздавана до първата третина на 20-и век. Нейни копия има на немски, османо-турски, български и сръбски. |
|||
'''1877-1878 г.''' До Руско-Турската освободителна война всички карти са неточни. Сформира се военно-географски корпус от 1 финландски отряд, който картографира по т.нар. [[Мензулна снимка|мензуален начин]] в мащаб 1:42 000. През зимата те картографират цялата територия на България. |
|||
В Санкт Петербург се правят български карти в по-дребен мащаб(1:142 000), известен като ''верстовка'' или ''триверстовка''. Този свитък с карти се подарява на България и служи като основа на следвоенната българска карта 1:40 000. |
|||
'''1880 г.''' в резултат на задълбочени проучвания, '''Ф. Каниц''' издава своята "Оригинална карта на Дунавска България и Балкана". |
|||
=== Втори период — от Освобождението до Втората Световна война === |
|||
С указ на Княза (Фердинанд) през 1891 г. към Генералния щаб на [[Министерство на войната]] се създава „Топографско отделение”. |
|||
<br /> |
|||
През 1899 г., то започва да издава първата българска топографска карта в М 1:40 000 - реамбулирана версия на руската карта (триверстовка) от войната през 1877-1878. Картите вече са поставени на точна геодезична основа. Издадена е първата българска топографска карта в мащаб 1:25 000, която и до днес се използва и обновява. Издадени са първите тематични карти — почвена, геоложка и др., автор е Ст.Бончев. |
|||
''1924 г.''' Анастас Иширков прави поправки и преиздава картата на А.Хаджирусев. Възниква българската релефна картогрфия.Първата българска релефна карта е издадена от Никола Додов. |
|||
'''1904 г.''' са направени релефни карти на Рила, Пирин и Осогово. |
|||
'''1907 г.''' Г. Карайорданов прави релефна карта на цяла България. |
|||
Сава Попов прави редица релефни карти на цяла България за училищни цели. Климент Бояджиев прави релефна карта на България, на която пътищата и реките са направени от цветни конци. Военни карти се правят в Троян. |
|||
<br /> |
|||
След края на Първата световна война (1920-1922 г.) се извършват топографски работи във връзка с границите със съседните държави, съгласно договорения мир. До 1930 г. е изградена нова триангулачна и нивелачна мрежа на България (елипсоид Хейфорт) и е започнало топографско заснемане за създаване на топографски карти в 1:50 000; |
|||
През 1926-1927 г. германския учен [[Херберт Луис]] за целите на труда си ''Morphologische Studien in Suedwest-Bulgarien'' изработва чрез фотограметрично заснимане висококачествена карта на Пирин-планина в мащаб 1:100 000 заедно с едромащабен вариант 1:25 000 на централните планински била. Тази карта преобръща тогавашните географски знания за планината и остава за дълги години единствения достоверен картен източник за този район. <ref name = "KWBG">"Das Kartenwesen Bulgariens, Dr. Phil. Habil. Herbert Wilhelmy, "Mitteilungen des Reichsamts für Landesaufnahme", Berlin, 1938, Nr. 3</ref> |
|||
През 1932 г. започва заснемане на страната в М 1:25 000 за нова топографска карта, която се завършва през 1952 г.. |
|||
През 1933 г. е създаден '''„Централен съвет по измерванията”''', който да контролира геодезическите и картографски работи. |
|||
През 1935 г. е изработена Топографска карта на София в М1:10 000. |
|||
<br /> |
|||
От 16 до 19 август 1936 г. в София се е провел '''„IV конгрес на славянските географи и картографи”'''. В него вземат участие 323 учени (84 поляци, 53 чехи, 51 сърби, 125 българи и 10 французи, германци, финландци и румънци). По този случай е организирана и първата по рода си картографска и географска изложба в България, на която са изложени постиженията на Географския институт в геодезията, топографията и картографията. |
|||
<br /> |
|||
През 1940 г. започва редовна стерео-фотограметрична снимка, като се заснемат и картират и територии и на съседните държави. |
|||
<br /> |
|||
През 1942 г. за пръв път се издава „Въздухоплавателна карта в М 1:500 000 и 1:1 000 000 в Меркаторова проекция и пътна карта М 1:600 000, Магнитна карта на Югозападна България в М 1:500 000 и Оперативна карта на България в М 1:500 000. Започва работата по Шосейна карта на България в М 1:300 000. |
|||
<br /> |
|||
До 1939 г. Държавният Географски институт е издал следните карти: |
|||
<br /> |
|||
Релефна карта на България М 1:200 000 |
|||
<br /> |
|||
Карта на България в М 1:200 000; |
|||
<br /> |
|||
Карта на България в М 1:400 000; |
|||
<br /> |
|||
Карта на Балканския полуостров в М 1: 600 000; |
|||
<br /> |
|||
Учебни стенни географски карти, според изучаваното в гимназиите и Географски атлас. |
|||
Част от картите за учебни и граждански нужди се печатат в частни издателствата, като „Балкан”, „Найденов”, „Хр. Данов” и др. |
|||
=== Трети период — след Втората световна война === |
|||
През този период е действаща е военно-топографска служба (ВТС). Тя издава карти за нуждите на отбраната. По известни са картите в мащаби 1: 25000; 1:50000 и други. |
|||
Тъй като ВТС е нямала капацитет да покрие нуждите на учебното дело и на обществото, най-напред се е създал "Учитехпром" (бъдещото издателство "Просвета"). Там е имало едно звено, от инженери, географи и топографи, за изработка на карти — НРКЧ (Научно картосъставителска част). От нея през 1953 г. са се създавали ПО "Картпроект" и "Картна фабрика", като им се дава самостоятелната сграда на едно бивше училище. |
|||
През 1948 г. е създадена структурата „Организация на геодезическите измервания (ОГИ)”състояща се от; |
|||
Карпроект |
|||
Земстрой |
|||
През 1951 г. е създадено „Главно управление по геодезия и картография (ГУГК)”; |
|||
През 1952 г. Картпроект и Земстрой се сливат в „Геокартпроект”, преименувано в „Геопланпроект”. |
|||
През 1953 г. са създадени: |
|||
Проектанска организация (Картпроект); |
|||
Картогеоприборна фабрика; Геокартфонд; Геопланпроект, който започва работа по Едромащабната топографска карта (ЕТК)в мащаб 1:5 000; |
|||
През 1972 г. Картпроект и Картогеоприборна фабрика се обединяват под името „Картография ЕООД” |
|||
"Картография ЕООД" по това време, е била единственото предприятие в България, занимаващо се с проектиране, съставяне и издаване на карти, атласи и глобуси за граждански, научни и учебни цели. |
|||
Бурно се развивала българската релефна картография върху PVC материал, наложен върху позитивна матрица. Напредък имаше и в учебната картография. Създадени бяха множество стенни карти и атласи по география и история за всички класове. Учебните атласи ежегодно се осъвременяваха съобразно учебните програми. Проектирани бяха изработени и отпечатани и "контурни карти" за всеки клас, които също ежегодно се осъвременяваха. |
|||
За учебното дело са изработени и отпечатани стенни „Икономически карти на изучаваните дъжави”, стенни Политически карти на континентите и света. Издават се и много дипляни и маршрутни карти. По заявка на Министерство на науката и просветата за учениците са разработени и отпечатани серия от дипляни с „Туристическа насоченост-Екскурзионно летуване за ученици” и серия от историко-туристически карти. Такива са "Епопеята на Шипка", "Кървавото писмо" и др., където се разказват за значими събития от българската история и се дава маршрут за посещението им. |
|||
Разработени и париодично са издавани „Бланкови карти” на България и Балканския п-ов, които служат на Института по метеорология към БАН при изработване на прогнози за времето. Също така и бланкови карти на БГА „Балкан”. Карта за страната (ЕТК) за „Единния териториален кадастър”, тогава се изработва от регионалните служби на „Геопланпроект”, а се издава в „Картография ЕООД”. Изработени са и стенни карти за учебното дело в Република Македония. |
|||
"Картография" ЕООД София е издала множество стенни и маршрутни карти, дипляни за целите на туризма и екологията. До скоро се продаваха изданията :„100-те туристически обекти”, „Рила”, „Пирин”, „Родопите”, „Стара планина”, „Странджа” , „Лозенска планина”, ”Черноморско крайбрежие” и др. Сътрудници на "Картография" ЕООД изработваха приложения (карти) към към различни пътеводители, книги и енциклопедии (например БИЕ, БГЕ и др.). |
|||
Изработени и издадени са различни глобуси: "Общогеографски" - в 2 размера; "Политически" - в 3 размера и "Звезден", с варианти осветление от вътре и без осветление. Издадени са релефни карти (реален 3D релеф, не виртуален) на България 1:500000 и 1:2000000, Балканския полуостров и отделни райони, както и на видове морски брегове, устия на реки . |
|||
Множество атласи карти и дипляни: пътни (Пътна карта на България, Пътна карта на Балканските страни и Пътна карта на Европа), планове на градове и курорти(почти на всички бългрски), Атласи (пътни, туристически и регионални). |
|||
Библиотечна рядкост е вече, създаденият и оформен още през 1963 г. „Атлас по Българска история” и Учебен географски атлас. |
|||
През '''1973 г.'''"Картография ЕООД", със съдействието на специалисти от Институтите на БАН, издаде "Атлас на Народна Република България", който е своеобразен връх в развитието на българската картография. Тогава (1973 г.) малко бяха държавите издали подобен атлас. Издаването му е приветствано от световната картографската асоциация. |
|||
През 1979 г. излиза "Български военен атлас", първата част на който е общогеографски. |
|||
Други по-големи картографски издания са: Карта на света в М 1:2500000 (съвместно с картографските служби на източния блок); Агроклиматичен атлас, Атлас на София и Софийската агломерация, Географски атлас на света, Почвен атлас, Геоложки атлас, Исторически атлас, Лоция на река Дунав(2 издания), множество пътни, туристически и маршрутни карти, атласи, албуми и други издания. |
|||
Работи се по множество граждански проекти, като например: Едромащабна топографска карта (ЕТК),„9-листна карта на София” изработена на принципа на геометричната апроксимация; „Черно море – варианти на деление”; „Заливна площ на яз. Искър”, „Топонимията на България”, „Изчисление на маршрутите и разхода на гориво на линейките от София-град” , Албум за Олимпийските игри, Правопис и транскрипция на географските имена и други. Интересна идея беше реализирана с поредицата дипляни от серията "Опознай света". |
|||
През периода, силно се развива тематичната художествена картография. Особено атрактивни и до днес си остават рисуваните карти на художниците Любомир Сарафов и Иван Стоянов: "Физикогеографски пояси и области — на света и на отделните континенти". Там са показани рисунки на растения, животни, земноводни и влечуги, птици и други; |
|||
:-рисувани карти на историческа тематика: Стара Гърция, Гръцка цивилизация, Седемте чудеса на света, Римска империя, Персия, Походите на Ал. Македонски; |
|||
:-рисувани карти на курортите (Златни пясъци, Слънчев бряг...), както и рисувани карти на "Рибите в България","Гъбите в Бълария","Манастирите в България". |
|||
В "Картография ЕООД" от художника д-р Тачо Танев за пръв път в България е приложен ръчно рисуван сенкорелеф (3D релеф) при изобразяване и отпечатване на земната повърхност. |
|||
Всичко това е изработено с много самоотвержен труд от сътрудниците на "Картография ЕООД" (инженери, географи, топографи, техници, художници, фотографи, специалисти, полиграфисти и др.). |
|||
По това време, когато всяка карографска дейност е била ръчна, огромен труд е употребен за набиране на информация, обработването ѝ, съставяне, оформяне и издаване на едно картографско произведение. |
|||
Това се извършва от Бюро за научно-техническа информация (БЮНТИ), към което е Библиотеката и Картографските фондове. В това звено(състоящо се от 3 до 5 човека) е съсредоточено цялото картографско осигуряване с актуална информация за България и света, управление на картографските фондове, техническата библиотека и Международния обмен. |
|||
===== Международна дейност: ===== |
|||
През периода на социализма "Картография ЕООД" поддържаше активни връзки с всички страни от източния (социалистически) блок. Това се изразяваше в ежегодна размяна на новоиздадени произведения. България изпраща безвъзмездни бройки на картографските предприятия и съответно получава от тях такива. Получените издания се анотират и се издава съответен "Бюлетин". |
|||
Периодично се получава изданието на Международната картографска асоциация - "Карт Актуал",в замяна на което, тя е уведомявана за новости в България, като пътища, язовири и други настъпили промени. |
|||
За периода на своето съществуване "Каография ЕООД" е взимала активно участие в организираните от "Съюза на геодезистите и земеустроителите в България" международни и национални мероприятия (конгреси, съвещания, семенари, изложби). |
|||
Редовен участник е била и на ежегодния "Панаира на книгата", който през няколко години беше и международен. |
|||
През 2008 г. "Картография ЕООД" е закрита след 55-годишна успешна дейност. |
|||
Българската Картографска Асоциация (БКА) е учредена на 8 Април 2011 в гр. София. |
|||
В Париж, на 8 юли 2011 г. БКА е избрана за национален представител на България в Международната Картографска Асоциация. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 14:36, 11 октомври 2013
Картографията (Шаблон:Lang-el) е наука и приложна практика за създаване на карти и глобуси. Тя е една от основните техники, които се използват в географията и служи като основно средство за представяне на данни в много сродни науки, като демография, икономика и други.
Карта
Карта се нарича всяко графично изобразяване на земната повърхност като умален модел, задължително с мащаб, градусна мрежа и легенда. Без тези компоненти имаме само изображение на земната повърхност, НЕ карта. На нея се изобразяват избрани обекти от постоянно променящата се земна повърхност така, както са били в момента на изчертаване (или както си ги представя картографът). Картите са универсални средства за комуникация.
Старите карти дават много информация за това как е бил възприеман светът в миналото.
Най-ранните карти
Най-старите известни карти са вавилонски глинени плочки, датирани отпреди 2300 г. пр. Хр. Картографията е развивана и в Древна Гърция. Концепцията за сферичната форма на Земята била известна на философите от времето на Аристотел. Гръцката и римската картография достигат своята кулминация при Клавдий Птолемей. Неговата „Карта на света“ изобразява Стария свят — тази част от земната повърхност, която по днешните ни представи се простира в Източното полукълбо от 60 градуса северна до 30 градуса южна ширина и обхваща Европа и части от Африка и Азия.
С развитието на мореплаването се натрупват все повече знания за различните земи и бреговата линия на плавателните морета става известна с голяма точност. Например един мореплавател, който е оставил описания и карти не само на Средиземно море, но и на по-далечни земи и морета, е османският воин и пътешественик Пири Реис. Неговата прочута карта, която се намира в истанбулския музей "Топкапъ", изобразява целия басейн на Средиземно море, започвайки от пролива Дарданели, последван от историческа и географска информация за бреговете на Егейско море и островите му, бреговете на Адриатическо море, Западна Италия, Южна Франция и островите около бреговете на Източна Испания, изследвайки Африканските брегове, Палестина, Сирия, Кипър и бреговете на Мала Азия и стигайки до Мармарис.
С началото на Великите географски открития картата на света започва постепенно да придобива онези очертания, които познаваме днес. Първата запазена ръкописна карта от тази епоха е картата на Алберто Кантино от 1502, която съдържа информацията, получена при пътешествията на Христофор Колумб до Централна Америка, Гашпар Кортереал до Нюфаундленд, Васко да Гама до Индия и на Кабрал до Бразилия. На нея е изобразена и разделителната линия между владенията на кралство Кастилия и кралство Португалия по договора от Тордесиляс. Всъщност Кантино е италиански дипломатически агент в Лисабон, който копира картата без разрешение по поръчка на херцога на Ферара. Днес тя се съхранява в Модена.
Първият отпечатан "Атлас на света" е изработен от фламандския математик, географ и картограф Герардус Меркатор. Той е отпечатан една година след смъртта му - 1595 г.
Развитие на картографията в България
Първата българска карта е "Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земи", изработена от Александър Хаджирусев през 1843 г. Авторът сам я рисувал, писал и литографирал. Отпечатана е в Страсбург (1843 г.). Първият български глобус е изработен от Неофит Рилски (учител и книжовник)през 1836 г. и върху него е изобразена еклиптиката. Той се съхранява в музея на Рилския манастир. Христо Г. Данов прави първия български атлас, който съдържа карти на континентите. Обикаля из Сърбия и България. Издава стенни карти до смъртта си през 1920 г.