Радюва планина: Разлика между версии
Нова страница: {{Планина | name = Радюва планина | other_name = | photo = | photo_size = | photo_alt = | photo_c... |
Редакция без резюме |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
'''Радюва планина''' е планински рид в централната част на [[Западните Родопи]], северно разклонение на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]], на територията на области [[Област Смолян|Смолян]] и [[Област Пловдив|Пловдив]]. |
'''Радюва планина''' е планински рид в централната част на [[Западните Родопи]], северно разклонение на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]], на територията на области [[Област Смолян|Смолян]] и [[Област Пловдив|Пловдив]]. |
||
Ридът представлява северно разклонение на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Западните Родопи]], отклоняващ се от него източно от седловината [[Рожен (проход)|Рожен]]. Простира се от юг на север на 24 км, а ширината му е 7-8 км. На изток долината на Джурковска река (ляв приток на [[Юговска река]]) го отделя от рида [[Манастирище (рид)|Манастирище]], а на запад и север долината на [[Чепеларска река]] — от рида [[Чернатица]] и североизточното му разклонение [[Белочерковски рид]]. На североизток каньоновидната долина на [[Юговска река]] го отделя от ридовете [[Крушевска планина]], Градище (Кръстова гора) и [[Добростански рид|Добростан]]. |
Ридът представлява северно разклонение на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Западните Родопи]], отклоняващ се от него източно от седловината [[Рожен (проход)|Рожен]]. Простира се от юг на север на 24 км, а ширината му е 7-8 км. На изток долината на [[Джурковска река]] (ляв приток на [[Юговска река]]) го отделя от рида [[Манастирище (рид)|Манастирище]], а на запад и север долината на [[Чепеларска река]] — от рида [[Чернатица]] и североизточното му разклонение [[Белочерковски рид]]. На североизток каньоновидната долина на [[Юговска река]] го отделя от ридовете [[Крушевска планина]], Градище (Кръстова гора) и [[Добростански рид|Добростан]]. |
||
Има широко и заравнено било, заето с планински пасища и разположено на височина 1500-1800 м. Запданият склон е по-дълъг и дълбоко набразден от десните притоци на [[Чепеларска река]], а източният е по-тесен и стръмен към дълбоката каньоновидна долина на [[Юговска река]]. Изграден е от [[гнайс]]и и [[мрамор]]и, силно окарстени и множество карствови форми. Има находища на оловно-сребърни руди. Развито горско стопанство и рудодобив. |
Има широко и заравнено било, заето с планински пасища и разположено на височина 1500-1800 м. Запданият склон е по-дълъг и дълбоко набразден от десните притоци на [[Чепеларска река]], а източният е по-тесен и стръмен към дълбоката каньоновидна долина на [[Юговска река]]. Изграден е от [[гнайс]]и и [[мрамор]]и, силно окарстени и множество карствови форми. Има находища на оловно-сребърни руди. Развито горско стопанство и рудодобив. |
Версия от 12:36, 21 януари 2014
Радюва планина | |
Местоположение в Смолян | |
Надм. височина | 1891 m |
---|
Радюва планина е планински рид в централната част на Западните Родопи, северно разклонение на Переликско-Преспанския дял, на територията на области Смолян и Пловдив.
Ридът представлява северно разклонение на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, отклоняващ се от него източно от седловината Рожен. Простира се от юг на север на 24 км, а ширината му е 7-8 км. На изток долината на Джурковска река (ляв приток на Юговска река) го отделя от рида Манастирище, а на запад и север долината на Чепеларска река — от рида Чернатица и североизточното му разклонение Белочерковски рид. На североизток каньоновидната долина на Юговска река го отделя от ридовете Крушевска планина, Градище (Кръстова гора) и Добростан.
Има широко и заравнено било, заето с планински пасища и разположено на височина 1500-1800 м. Запданият склон е по-дълъг и дълбоко набразден от десните притоци на Чепеларска река, а източният е по-тесен и стръмен към дълбоката каньоновидна долина на Юговска река. Изграден е от гнайси и мрамори, силно окарстени и множество карствови форми. Има находища на оловно-сребърни руди. Развито горско стопанство и рудодобив.
В централната част на рида е разположена хижа "Пашалийца", а в най-южната му част Астрономическата обсерватория на БАН.
По склоновете и подножията на рида са разположени два града Лъки и Чепеларе и 10 села: Богутево, Джурково, Дряново, Здравец, Лилеково, Нареченски бани, Острица, Павелско, Проглед и Югово.
По цялото му източно подножие, по долината на Юговска река и притока ѝ Джурковска река, на протежение от 42,3 км преминава целият участък на третокласен път № 861 от Държавната пътна мрежа Юговска ханче — Лъки — седловината Рожен.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 400. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581