Стефан Воронов: Разлика между версии
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет= |
| портрет= |
||
| описание= |
| описание= |
||
| наставка= |
|||
| роден-място=[[София]], [[България]] |
| роден-място=[[София]], [[България]] |
||
| починал-място=на път за София |
| починал-място=на път за София |
Версия от 22:52, 10 февруари 2015
Стефан Воронов | |
български поп-певец и актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 6 септември 1974 г.
на път за София |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Стефан Воронов е известен български актьор от 60-те и началото на 70-те години на XX-ти век, загинал трагично при катастрофа. Поколенията обаче са го запомнили повече с естрадните му песни, които е записвал паралелно с участията си в театъра. След гастрол на трупата му в Братислава и Виена микробусчето, в което са пътували Воронов и останалите актьори, се блъска на входа на София в спрял камион. Младият актьор и певец дори не усеща какво се случва. Той умира в съня си.
Воронов произхожда от известно руско потомствено графско семейство, което търси убежище в България след комунистическата революция в Русия от 1917 година. Неговият баща, Александър Воронов, работи като журналист. Освен певец и актьор, Стефан Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист. Неговата популярност и слава изгряват, когато се явява на популярния по това време конкурс „Микрофонът е ваш“, организиран от Вили Казасян и неговия оркестър (по онова време) „Студио 5“ и воден от Коста Цонев. До смъртта си играе в Младежкия театър в София. Стефан Воронов е завършил строителния техникум „Христо Ботев“ в София през 1964 година. Едни от най-известните му песни са „Суранайка“, „Стрели“, „Дама пика“, „Краят на всяка игра“, „Урок по танци“, „Сняг бавно пада“, „Има страна“, „Чин-чин“. Той пее предимно кавъри на Енрико Масиас, Салваторе Адамо, Джони Холидей и Шарл Азнавур.[1] Песента „Дама пика“ по музика на Развигор Попов е носител на втора награда на конкурса Златният Орфей през 1967 година.
На 6 септември 1993 г., деветнадесетата годишнина от смъртта му, за първи път е проведен възпоменателен концерт в негова чест в НДК. По-късно е издаден и единственият албум с негови изпълнения. Едни от инициаторите и организаторите на тези събития са Маргарит Данов, Стефка Берова и Георги Минчев.
Негова съпруга е актрисата Маргарита Пехливанова, родом от град Плевен, където приживе певецът постоянно гостува. Той е любимец на плевенската публика. Има един син — Александър Воронов, който е актьор.