А: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
|ulc=0430}} |
|ulc=0430}} |
||
'''А''', '''а''' e [[буква]] от [[ |
'''А''', '''а''' e първата [[буква]] от [[българска азбука|българската]] и от повечето други [[азбука|азбуки]].<ref name="ban">{{cite book |title= „Енциклопедия А-Я“ |year= 1974|publisher= ''[[Българска академия на науките]]''|location= София|pages= 9}}</ref> Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна {{IPA|/a/}}. Присъства във всички [[Азбуки, базирани на кирилицата|кирилски азбуки]]. В [[старобългарска азбука|старобългарската]] и [[църковнославянски език|църковнославянската]] азбука има название {{кирилица|азъ}}.<ref name="ban" /> В [[глаголица|глаголицата]] има начертание [[Картинка:Glagoljica Az.svg|15px]] и название ''Аз''.В кирилицата буквата има начертание {{кирилица|А}}. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от [[гръцка азбука|гръцката буква]] [[Алфа (буква)|алфа]]. |
||
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в [[Русия]] по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква ''[[a]]''. |
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в [[Русия]] по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква ''[[a]]''. |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
HTML кодовете са: &#1040; или &#x410; за главна буква и &#1072; или &#x430; за малка буква. |
HTML кодовете са: &#1040; или &#x410; за главна буква и &#1072; или &#x430; за малка буква. |
||
== Източници == |
|||
== Използвана литература == |
|||
=== Библиография === |
|||
* {{cite book |title= ''Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика'' |last= Бояджиев|first= Тодор|authorlink= |coauthors= Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков|year= 1998|publisher= Абагар|location= София|isbn= 954-584-235-0|pages= |url= |accessdate=}} |
* {{cite book |title= ''Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика'' |last= Бояджиев|first= Тодор|authorlink= |coauthors= Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков|year= 1998|publisher= Абагар|location= София|isbn= 954-584-235-0|pages= |url= |accessdate=}} |
||
* {{cite book |title= ''Официален правописен речник на българския език''|last= Андрейчин|first= проф. Любомир|authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Просвета|location= София|isbn= 978-9540-127-019|pages= |url= |accessdate=}} |
* {{cite book |title= ''Официален правописен речник на българския език''|last= Андрейчин|first= проф. Любомир|authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Просвета|location= София|isbn= 978-9540-127-019|pages= |url= |accessdate=}} |
||
== Бележки == |
=== Бележки === |
||
<references/> |
<references/> |
||
Версия от 14:07, 15 февруари 2015
Кирилска буква А | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Цифрова стойност: 1 | ||||||
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+0410 | ||||||
Mалка: U+0430 |
А, а e първата буква от българската и от повечето други азбуки.[1] Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна /a/. Присъства във всички кирилски азбуки. В старобългарската и църковнославянската азбука има название азъ.[1] В глаголицата има начертание и название Аз.В кирилицата буквата има начертание А. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от гръцката буква алфа.
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в Русия по времето на Петър I. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква a.
Фонемна стойност
В българския език буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под ударение тя се произнася като отворена задна незакръглена гласна /ɑ/.[2] Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на полуотворена задна незакръглена гласна /ʌ/, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - да е по-затворен.[3] Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и полузатворена задна незакръглена гласна /ɤ̞/, която обикновено се означава с „Ъ“ - това става в следните особени случаи:[4][5]
- при непълен член на съществителни от мъжки род в единствено число: дома, реда, гласа
- при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: чета, крадат
Кодове
кодова таблица | буква | десетично | шестнадесетично | осмично | двоично |
---|---|---|---|---|---|
Уникод | главна | 1040 | 0410 | 002020 | 0000010000010000 |
малка | 1072 | 0430 | 002060 | 0000010000110000 | |
ISO 8859-5 | главна | 176 | b0 | 260 | 0010110000 |
малка | 208 | d0 | 320 | 0011010000 | |
KOI 8 | главна | 225 | e1 | 341 | 0011100001 |
малка | 193 | c1 | 301 | 0011000001 | |
Windows 1251 | главна | 192 | c0 | 300 | 0011000000 |
малка | 224 | e0 | 340 | 0011100000 |
HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква.
Източници
Библиография
- Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София, Абагар, 1998. ISBN 954-584-235-0.
- Андрейчин, проф. Любомир. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-9540-127-019.
Бележки
- ↑ а б „Енциклопедия А-Я“. София, Българска академия на науките, 1974. с. 9.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 29.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 38 – 42.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 30 – 31.
- ↑ Андрейчин 2012, с. 11.
Вижте също
|