Зографска българска история: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24: Ред 24:
Съставена е от неизвестен автор в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] вероятно в началото на 60-те години на XVIII век, но е запазена единствено в препис от 1785 г. на монаха Яков. Историята съдържа кратки сведения за деянията на българските владетели от основаването на българската държава до завоюването и&#768; от турците. Източниците на труда са главно второто издание на „[[Разговор угодни народа словинскога]]“ на Андрея Миошич от 1759 година и „[[Деяния церковная и гражданская]]“ на [[Цезар Бароний]]. Историята е създадена почти едновременно с „[[История славянобългарска]]“ на Паисий Хилендарски, но за разлика от нея тонът на произведението не е патетичен. Трудът е използван от йеросхимонах [[Спиридон Габровски]] в „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]“. Възможно е да е бил познат и на Паисий.<ref name="РБЛ 73"/>
Съставена е от неизвестен автор в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] вероятно в началото на 60-те години на XVIII век, но е запазена единствено в препис от 1785 г. на монаха Яков. Историята съдържа кратки сведения за деянията на българските владетели от основаването на българската държава до завоюването и&#768; от турците. Източниците на труда са главно второто издание на „[[Разговор угодни народа словинскога]]“ на Андрея Миошич от 1759 година и „[[Деяния церковная и гражданская]]“ на [[Цезар Бароний]]. Историята е създадена почти едновременно с „[[История славянобългарска]]“ на Паисий Хилендарски, но за разлика от нея тонът на произведението не е патетичен. Трудът е използван от йеросхимонах [[Спиридон Габровски]] в „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]“. Възможно е да е бил познат и на Паисий.<ref name="РБЛ 73"/>


Част от ръкописа е отпечатан от Георги Раковски в книжка 1 на „[[Българска старина]]“ в 1865 година.<ref name="РБЛ 73"/> Пълният текст е публикуван за пръв път от Стоян Аргиров в 1908 година.<ref name="РБЛ 73"/>
Част от ръкописа е отпечатан от Георги Раковски в книжка 1 на „[[Българска старина]]“ в 1865 година.<ref name="РБЛ 73"/> Пълният текст е публикуван за пръв път от Стоян Аргиров в 1908 година.<ref name="РБЛ 73"/><ref>Аргиров, Стоян. Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. - Периодическо списание, 1908, книга 68.</ref><ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония. Второ допълнено издание, 1931, с. 628 - 642</ref><ref>Трифонов, Ю. Зографска българска история. - Списание на БАН, 1940, книга 60.</ref>

== Източници ==
* „Български старини из Македония“, проф. [[Йордан Иванов]], БАН, 1931 г.
* Фототипно изданиие под редакцията на проф. [[Боню Ангелов]] и проф. [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]], изд. „Наука и изкуство”, 1970 г.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 05:30, 1 юни 2015

Шаблон:Книга инфо „История вкратце о Болгарословенском народе“, известна като „Зографска българска история“ или „Анонимна Зографска история“, е едно от първите исторически съчинения в новобългарската литература.[1]

Съставена е от неизвестен автор в Зографския манастир вероятно в началото на 60-те години на XVIII век, но е запазена единствено в препис от 1785 г. на монаха Яков. Историята съдържа кратки сведения за деянията на българските владетели от основаването на българската държава до завоюването ѝ от турците. Източниците на труда са главно второто издание на „Разговор угодни народа словинскога“ на Андрея Миошич от 1759 година и „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний. Историята е създадена почти едновременно с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, но за разлика от нея тонът на произведението не е патетичен. Трудът е използван от йеросхимонах Спиридон Габровски в „История во кратце о болгарском народе словенском“. Възможно е да е бил познат и на Паисий.[1]

Част от ръкописа е отпечатан от Георги Раковски в книжка 1 на „Българска старина“ в 1865 година.[1] Пълният текст е публикуван за пръв път от Стоян Аргиров в 1908 година.[1][2][3][4]

Външни препратки

  1. а б в г Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 73.
  2. Аргиров, Стоян. Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. - Периодическо списание, 1908, книга 68.
  3. Иванов, Йордан. Български старини из Македония. Второ допълнено издание, 1931, с. 628 - 642
  4. Трифонов, Ю. Зографска българска история. - Списание на БАН, 1940, книга 60.