Факултет по математика и информатика (Софийски университет): Разлика между версии
→Декани: нека са и с пълни имена, че и с препратки... |
м коректорски + линк |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
Факултетът е основан на [[24 ноември]] [[1889]] г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в [[Софийски университет]], отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално "кабинет") на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана по-късно във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е [[Антон Шоурек]]. |
Факултетът е основан на [[24 ноември]] [[1889]] г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в [[Софийски университет]], отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално "кабинет") на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана по-късно във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е [[Антон Шоурек]]. |
||
През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет |
През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет. След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет. |
||
През [[1963]] г. се отделя [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени: |
През [[1963]] г. се отделя [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени: |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
блок C - (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура. |
блок C - (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура. |
||
През 1986 г. се въвежда |
През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те години, а останалите в началото на ХХІ век. |
||
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/about История на ФМИ - сайт на ФМИ]</ref> |
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/about История на ФМИ - сайт на ФМИ]</ref> |
||
== Обучение == |
== Обучение == |
||
Общият вид на настоящите бакалавърски програми във ФМИ е от [[2006]] |
Общият вид на настоящите бакалавърски програми във ФМИ е от [[2006]] г. и учебните им планове се обновяват редовно. Предлагат се 8 специалности: |
||
* Софтуерно инженерство |
* Софтуерно инженерство |
||
* Компютърни науки |
* Компютърни науки |
||
Ред 55: | Ред 55: | ||
== Турнири == |
== Турнири == |
||
Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“<ref>[http://mladi.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт на турнира]</ref>. От [[2006]] |
Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“<ref>[http://mladi.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт на турнира]</ref>. От [[2006]] г. се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/turniri/turnir_B_Boyanov Турнир проф. Б. Боянов - сайт на ФМИ]</ref>. През [[2009]] г. състезанието се преименува на „Турнир проф. Борислав Боянов” в памет на създателя на турнира – акад. [[Борислав Боянов]]. |
||
== Декани == |
== Декани == |
||
Начело на Факултета е |
Начело на Факултета е неговият декан. От отделянето на математиката в самостоятелен факултет негови декани са били: |
||
* [[Алипи Матеев]] 1963 - 1966 |
* [[Алипи Матеев]] 1963 - 1966 |
||
* [[Александър Гьонов]] 1966 - 1968 |
* [[Александър Гьонов]] 1966 - 1968 |
||
Ред 80: | Ред 80: | ||
* [[Иван Костов]] |
* [[Иван Костов]] |
||
* [[Васил Божков]] |
* [[Васил Божков]] |
||
⚫ | |||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 88: | Ред 86: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт] |
* [http://www.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт] |
||
* [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_matematika_i_informatika2 Страница на факултета на сайта на СУ] |
|||
⚫ | |||
{{образование-мъниче}} |
|||
[[Категория:Факултети на Софийския университет|Математика и информатика]] |
[[Категория:Факултети на Софийския университет|Математика и информатика]] |
Версия от 15:20, 16 юни 2015
Факултетът по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет предлага обучение по редица специалности, свързани с компютърните и математическите науки. Сградата му се намира в квартал "Лозенец" на бул. "Джеймс Баучер" №5, в непосредствена близост до Химическия и Физическия факултет.
История
Факултетът е основан на 24 ноември 1889 г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в Софийски университет, отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално "кабинет") на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана по-късно във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е Антон Шоурек.
През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет. След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет.
През 1963 г. се отделя Физически факултет и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени:
блок A - три годишно обучение - обща подготовка по математика и информатика (математическо осигуряване - програмиране), съответно на съвременния Бакалавър;
блок B - три семестъра (след блок A) специализация по конкретна област от математиката или информатиката, съответно на съвременния Магистър.
блок D и D' - два и още два семестъра (след блок A) специализация в учителската професия;
блок C - (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура.
През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те години, а останалите в началото на ХХІ век.
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.[1]
Обучение
Общият вид на настоящите бакалавърски програми във ФМИ е от 2006 г. и учебните им планове се обновяват редовно. Предлагат се 8 специалности:
- Софтуерно инженерство
- Компютърни науки
- Информатика
- Информационни системи
- Математика и информатика (с възможност за 5-годишна задочна форма на обучение)
- Приложна математика
- Математика
- Статистика
Факултетът предлага и над 25[2] магистърски програми и повече от 30 места за докторантури в около 25 научни специалности[3].
Катедри
- Алгебра
- Аналитична механика
- Вероятности, операционни изследвания и статистика
- Геометрия
- Диференциални уравнения
- Изчислителни системи
- Информационни технологии
- Комплексен анализ и топология
- Компютърна информатика
- Математическа логика и приложенията ù
- Математически анализ
- Обучение по математика и информатика
- Софтуерни технологии
- Числени методи и алгоритми
- Лаборатория „Математическо моделиране в икономиката“
Турнири
Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“[4]. От 2006 г. се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им[5]. През 2009 г. състезанието се преименува на „Турнир проф. Борислав Боянов” в памет на създателя на турнира – акад. Борислав Боянов.
Декани
Начело на Факултета е неговият декан. От отделянето на математиката в самостоятелен факултет негови декани са били:
- Алипи Матеев 1963 - 1966
- Александър Гьонов 1966 - 1968
- Дойчин Дойчинов 1968 - 1970
- Благовест Сендов 1971 - 1973
- Димитър Димитров 1973 - 1979
- Рачо Денчев 1979 - 1983
- Генчо Скордев 1983 - 1989
- Боян Димитров 1989 - 1991
- Михаил Гаврилов 1991-1995
- Емил Хорозов 1995 - 1999
- Йордан Митев 1999 - 2003
- Борислав Боянов 2003 - 2007
- Иван Сосков 2007 - 2013
- Евгения Великова 2013 -
Възпитаници
Бележки
Външни препратки
|