Факултет по математика и информатика (Софийски университет): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Декани: нека са и с пълни имена, че и с препратки...
м коректорски + линк
Ред 8: Ред 8:
Факултетът е основан на [[24 ноември]] [[1889]] г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в [[Софийски университет]], отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално "кабинет") на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана по-късно във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е [[Антон Шоурек]].
Факултетът е основан на [[24 ноември]] [[1889]] г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в [[Софийски университет]], отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално "кабинет") на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана по-късно във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е [[Антон Шоурек]].


През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет . След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет.
През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет. След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет.


През [[1963]] г. се отделя [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени:
През [[1963]] г. се отделя [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени:
Ред 20: Ред 20:
блок C - (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура.
блок C - (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура.


През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те, а останалите в началото на ХХІ век.
През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те години, а останалите в началото на ХХІ век.


В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/about История на ФМИ - сайт на ФМИ]</ref>
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/about История на ФМИ - сайт на ФМИ]</ref>


== Обучение ==
== Обучение ==
Общият вид на настоящите бакалавърски програми във ФМИ е от [[2006]] година и учебните им планове се обновяват редовно. Предлагат се 8 специалности:
Общият вид на настоящите бакалавърски програми във ФМИ е от [[2006]] г. и учебните им планове се обновяват редовно. Предлагат се 8 специалности:
* Софтуерно инженерство
* Софтуерно инженерство
* Компютърни науки
* Компютърни науки
Ред 55: Ред 55:


== Турнири ==
== Турнири ==
Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“<ref>[http://mladi.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт на турнира]</ref>. От [[2006]] година се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/turniri/turnir_B_Boyanov Турнир проф. Б. Боянов - сайт на ФМИ]</ref>. През [[2009]] година състезанието се преименува на „Турнир проф. Борислав Боянов” в памет на създателя на турнира – акад[[Борислав Боянов|. Борислав Боянов]].
Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“<ref>[http://mladi.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт на турнира]</ref>. От [[2006]] г. се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/turniri/turnir_B_Boyanov Турнир проф. Б. Боянов - сайт на ФМИ]</ref>. През [[2009]] г. състезанието се преименува на „Турнир проф. Борислав Боянов” в памет на създателя на турнира – акад. [[Борислав Боянов]].


== Декани ==
== Декани ==
Начело на Факултета е неговия Декан. От отделянето на математиката в самостоятелен факултет негови Декани в съответния период са били:
Начело на Факултета е неговият декан. От отделянето на математиката в самостоятелен факултет негови декани са били:
* [[Алипи Матеев]] 1963 - 1966
* [[Алипи Матеев]] 1963 - 1966
* [[Александър Гьонов]] 1966 - 1968
* [[Александър Гьонов]] 1966 - 1968
Ред 80: Ред 80:
* [[Иван Костов]]
* [[Иван Костов]]
* [[Васил Божков]]
* [[Васил Божков]]

{{Софийски университет}}


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 88: Ред 86:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт]
* [http://www.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт]
* [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_matematika_i_informatika2 Страница на факултета на сайта на СУ]


{{Софийски университет}}
{{образование-мъниче}}


[[Категория:Факултети на Софийския университет|Математика и информатика]]
[[Категория:Факултети на Софийския университет|Математика и информатика]]

Версия от 15:20, 16 юни 2015

Факултет по математика и информатика

Факултетът по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет предлага обучение по редица специалности, свързани с компютърните и математическите науки. Сградата му се намира в квартал "Лозенец" на бул. "Джеймс Баучер" №5, в непосредствена близост до Химическия и Физическия факултет.

История

Факултетът е основан на 24 ноември 1889 г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в Софийски университет, отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално "кабинет") на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана по-късно във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е Антон Шоурек.

През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет. След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет.

През 1963 г. се отделя Физически факултет и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени:

блок A - три годишно обучение - обща подготовка по математика и информатика (математическо осигуряване - програмиране), съответно на съвременния Бакалавър;

блок B - три семестъра (след блок A) специализация по конкретна област от математиката или информатиката, съответно на съвременния Магистър.

блок D и D' - два и още два семестъра (след блок A) специализация в учителската професия;

блок C - (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура.

През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те години, а останалите в началото на ХХІ век.

В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.[1]

Обучение

Общият вид на настоящите бакалавърски програми във ФМИ е от 2006 г. и учебните им планове се обновяват редовно. Предлагат се 8 специалности:

  • Софтуерно инженерство
  • Компютърни науки
  • Информатика
  • Информационни системи
  • Математика и информатика (с възможност за 5-годишна задочна форма на обучение)
  • Приложна математика
  • Математика
  • Статистика

Факултетът предлага и над 25[2] магистърски програми и повече от 30 места за докторантури в около 25 научни специалности[3].

Катедри

  • Алгебра
  • Аналитична механика
  • Вероятности, операционни изследвания и статистика
  • Геометрия
  • Диференциални уравнения
  • Изчислителни системи
  • Информационни технологии
  • Комплексен анализ и топология
  • Компютърна информатика
  • Математическа логика и приложенията ù
  • Математически анализ
  • Обучение по математика и информатика
  • Софтуерни технологии
  • Числени методи и алгоритми
  • Лаборатория „Математическо моделиране в икономиката“

Турнири

Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“[4]. От 2006 г. се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им[5]. През 2009 г. състезанието се преименува на „Турнир проф. Борислав Боянов” в памет на създателя на турнира – акад. Борислав Боянов.

Декани

Начело на Факултета е неговият декан. От отделянето на математиката в самостоятелен факултет негови декани са били:

Възпитаници

Бележки

Външни препратки