Косовска битка: Разлика между версии
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| име = Битка на Косово поле |
| име = Битка на Косово поле |
||
| конфликт = |
| конфликт = |
||
| картинка = Image:Battle of Kosovo 1389. |
| картинка = Image:Facial Chronicle - b.10, p.299 - Battle of Kosovo (1389).png |
||
| описание = |
| описание = |
||
| период = 15 юни [[1389]] г. |
| период = 15 юни [[1389]] г. |
||
Версия от 10:16, 18 август 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Косовска битка.
| Битка на Косово поле | |||
| Османски войни в Европа | |||
.png) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 15 юни 1389 г. | ||
| Място | В местност северозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница | ||
| Резултат | Тактическа победа за османците. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Косовска битка в Общомедия | |||
Битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. е епизод от османското завладяване на Балканите. В нея едни срещу други застават сърбите според сръбската историография, предвождани от княз Лазар Хребелянович, и османските турци начело с емира Мурад I. Според османски летописци във войската на княз Лазар участват също и българи, унгарци, албанци, власи и чехи[5].
До битката се стига, след като през 1385 г. османците завладяват София и достигат до границите на владенията на Моравското княжество край река Морава. През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. При Плочник (на брега на река Топлица) частите на Лазар успяват да разбият османците, но Мурад подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – търновския владетел Иван Шишман и Добротица отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу Лазар. Потенциалната заплаха от Търновското царство е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец Али паша в Североизточна България.[6] През следващата година Мурад потегля срещу Лазар.
Решителната битка се състои в местността Косово поле, северозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница[7]. Към княз Лазар се присъединява владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович. Крал Твърдко I изпраща на помощ от Босна отряд начело с войводата Владко Вукович[8]. Първият сблъсък между двете войски е успешен за християнската войска, която обръща в бягство лявото османско крило. В началото на битката загива Мурад. Според полулегендарни сведения убийството му е дело на легендарния велможа Милош Обилич. Командването на османските войски е поето от Мурадовия син Баязид. Той успява да постигне обрат в развоя на битката. Княз Лазар е убит, а християнските войски са принудени да отстъпят с големи загуби.[5]
Схващането, че Косовската битка завършва с тежко поражение на християните, е широко разпространено. Съществува и теза, че битката завършва без ясен победител, а съществува и мнение, че християните удържали фронта на османското настъпление към Европа.[9]. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I.[10]
Бележки
- ↑ а б Sedlar, Jean W. East Central Europe in the Middle Ages, 1000-1500. University of Washington Press. с. 244. Почти цялата армия на християните (между 12,000 и 30,000 човека) е присъствала на Косово поле, докато отоманците (с 27,000 до 30,000 човека на бойното поле) имат голям брой резервна войска в Мала Азия.
- ↑ а б Cowley, Robert. The Reader's Companion to Military History. Houghton Mifflin Books. с. 249. На 28 юни, 1389 г., отоманска армия между тридесет и четиридесет хиляди човека под командването на султан Мурад I, побеждават армията на балканските съюзници с численост между двадесет и пет и тридесет хиляди човека, под командването на принц Лазар от Сърбия в битка при Косово поле на Централния Балкански полуостров.
- ↑ а б Cox, John K. The History of Serbia. Greenwood Press. с. 30. Отоманската армия вероятно е между 30,000 и 40,000. Те се изправят пред 15,000 до 25,000 Източно православни войника.
- ↑ Kosovska bitka // Vojna Enciklopedija. Belgrade, Vojnoizdavacki zavod, 1972. с. 659–660.
- ↑ а б Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, стр. 235
- ↑ Матанов, Хр., Михнева, Р. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354-1571 г., Издателство „Наука и изкуство“, София 1988, стр. 79-81
- ↑ Ангелов, Чолпанов, Българска военна история през Средновековието, стр. 234-235
- ↑ Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 81
- ↑ Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 81-82
- ↑ Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 82-83