XL народно събрание: Разлика между версии
две изречения от Съюз на патриотичните сили „Защита“ |
|||
Ред 11: | Ред 11: | ||
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БЗНС – 13. Резултатите от участието в избори коалиция „Атака“, се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,21% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайнолеви, така и на крайнодесни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „Атака“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта и участието на българските войски в [[Ирак]] и др.<ref name="Encyclopedy"/> |
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БЗНС – 13. Резултатите от участието в избори коалиция „Атака“, се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,21% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайнолеви, така и на крайнодесни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „Атака“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта и участието на българските войски в [[Ирак]] и др.<ref name="Encyclopedy"/> |
||
Две седмици след влизането си в парламента, депутатите от „[[Съюз на патриотичните сили „Защита“|Защита]]“ [[Христо Величков]], [[Йордан Величков]] и [[Станчо Тодоров]] напускат [[Национално обединение „Атака“|Коалиция „Атака“]] и стават независими. Те са отстранени по настояване на [[Волен Сидеров]], заедно с представителя на [[Българска национално-патриотична партия|Българската национално-патриотична партия]] [[Петър Манолов (политик)|Петър Манолов]], защото при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на [[Сергей Станишев]] за министър-председател.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/07/28/187007_ataka_izkljuchi_predatelite_nso_gi_pazi/ "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази] – в. Дневник, 28 юли 2005 г.</ref> |
|||
{| class="prettytable" rules="all" |
{| class="prettytable" rules="all" |
||
Ред 45: | Ред 43: | ||
* Демократи за силна България |
* Демократи за силна България |
||
* Български народен съюз |
* Български народен съюз |
||
Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от [[Национално обединение „Атака“|Коалиция „Атака“]] – [[Христо Величков]], [[Йордан Величков]] и [[Станчо Тодоров]] – стават независими след като са отстранени от парламентарната група след като при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на [[Сергей Станишев]] за министър-председател. Друг влязъл от листа на коалицията, [[Петър Манолов (политик)|Петър Манолов]], също е вече независим. Така парламентарната група на „Атака“ остава с 17 души.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/07/28/187007_ataka_izkljuchi_predatelite_nso_gi_pazi/ "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази] – в. Дневник, 28 юли 2005 г.</ref> |
|||
== Ръководство == |
== Ръководство == |
Версия от 11:05, 12 септември 2015
40-ото народно събрание е народното събрание, избрано на 25 юни 2005 и свикано на 11 юли 2005 година. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 година. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от предишното правителство. Преди 40-ото се провежда 39 Народно събрание, а след него - 41 Народно събрание.
Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.
Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия - ГЕРБ.
Парламентарно представени сили
При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата до тогава партия НДСВ получава едва 19,91% от подадените гласове, които ѝ осигуряват 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличието на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 31,17% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,45%, които съответстват на 34 народни представители).[1]
В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – Обединени демократични сили (ОДС), коалиция „Атака“, Демократи за силна България и Български народен съюз (БЗНС с председател Анастасия Мозер, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.[1]
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БЗНС – 13. Резултатите от участието в избори коалиция „Атака“, се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,21% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайнолеви, така и на крайнодесни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „Атака“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта и участието на българските войски в Ирак и др.[1]
Партия | Гласове | Процент | Мандата |
---|---|---|---|
Коалиция за България | 1 129 196 | 33,98% | 82 |
Национално движение Симеон Втори | 725 314 | 21,83% | 53 |
Движение за права и свободи | 467 400 | 14,07% | 34 |
Национален съюз Атака | 296 848 | 8,93% | 21 |
Обединени демократични сили | 280 313 | 8,44% | 20 |
Демократи за силна България | 234 788 | 7,07% | 17 |
Български народен съюз | 189 268 | 5,70% | 13 |
Парламентарни групи
В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:
- Коалиция за България
- Национално движение Симеон Втори
- Движение за права и свободи
- Коалиция Атака
- Обединени демократични сили
- Демократи за силна България
- Български народен съюз
Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция „Атака“ – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими след като са отстранени от парламентарната група след като при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател. Друг влязъл от листа на коалицията, Петър Манолов, също е вече независим. Така парламентарната група на „Атака“ остава с 17 души.[2]
Ръководство
Председател
- Георги Пирински - Коалиция за България
Заместник-председатели
- Любен Корнезов - Коалиция за България
- Камелия Касабова - НДСВ
- Юнал Лютфи - ДПС
Заместник-председатели на ротационен принцип
- Петър Берон - Коалиция Атака
- Филип Димитров - ОДС (2005-2008)
- Надежда Михайлова - ОДС (2008-2009)
- Екатерина Михайлова - ДСБ
- Анастасия Мозер - БНС
Парламентарни комисии
- Комисия по икономическата политика
- Комисия по бюджет и финанси
- Комисия по правни въпроси
- Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
- Комисия по външна политика
- Комисия по отбраната
- Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
- Комисия по земеделието и горите
- Комисия по труда и социалната политика
- Комисия по образованието и науката
- Комисия по здравеопазването
- Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
- Комисия по околната среда и водите
- Комисия по енергетиката
- Комисия по културата
- Комисия по правата на човека и вероизповеданията
- Комисия по жалбите и петициите на гражданите
- Комисия по европейските въпроси
- Комисия по транспорт и съобщения
- Комисия по гражданското общество и медии
- Комисия по въпросите на държавната администрация
- Комисия по парламентарна етика
- Комисия за борба с корупцията
- Комисия по политиката при бедствия и аварии
Дейност
При съставянето му сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на законите на Европейския съюз, за чийто член България е приета.[3]
Трета промяна в конституцията (2006)
През март 2006 е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“ след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.[4][5]
Поправката „Ванко 1“ (2006)
Поправките в Наказателния кодекс от 2006 приети от парламента впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев - Ванко 1. Впоследствие поправката засягаща рапъра-сводник е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.
Други решения
На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от БСП гласуват против, а 5 - въздържали се.
Справки
- ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404-410.
- ↑ "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази – в. Дневник, 28 юли 2005 г.
- ↑ „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“ - статия от diplomatic-bg.com: „В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.“
- ↑ Промените в конституцията минават на първо четене - segabg.com, 04.2.2006
- ↑ Приемане на поправките на второ четене - segabg.com, 03.3.2006
Вижте също
Външни препратки
|