Маслина Грънчарова: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x1) |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
[[ |
[[File:Zagorichani-zname.jpg|мини|250п|Знамето на загоричанската чета, извезано от Маслина Грънчарова]] |
||
Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в [[Костур (град)|костурското]] село [[Загоричани]], тогава в Османската империя. Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|българската девическа гимназия]] в [[Солун]] и започва да преподава в [[Димотика]], където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в [[Суровичево]] и [[Зелениче]] и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от [[Дъмбени]], а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с [[Гоце Делчев]] в Загоричани. Арестувана е от турската власт и е заточена в [[Корча]] заедно с [[Манол Розов]], [[Лазар Поптрайков]] и [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]]. След като излиза от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 година и влиза в превзетото село [[Невеска]]. През август 1903 година е повторно арестувана, но след това е амнистирана. След [[Балканска война|Балканската война]] емигрира в [[България]], където умира през 1958 година.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.</ref> Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише: |
Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в [[Костур (град)|костурското]] село [[Загоричани]], тогава в Османската империя. Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|българската девическа гимназия]] в [[Солун]] и започва да преподава в [[Димотика]], където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в [[Суровичево]] и [[Зелениче]] и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от [[Дъмбени]], а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с [[Гоце Делчев]] в Загоричани. Арестувана е от турската власт и е заточена в [[Корча]] заедно с [[Манол Розов]], [[Лазар Поптрайков]] и [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]]. След като излиза от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 година и влиза в превзетото село [[Невеска]]. През август 1903 година е повторно арестувана, но след това е амнистирана. След [[Балканска война|Балканската война]] емигрира в [[България]], където умира през 1958 година.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.</ref> Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише: |
||
Версия от 08:59, 22 септември 2016
| Маслина Грънчарова | |
| българска революционерка | |
 | |
| Родена |
1874 г.
|
|---|---|
| Починала | 1958 г.
|
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Маслина Грънчарова-Иванова е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя. Завършва българската девическа гимназия в Солун и започва да преподава в Димотика, където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в Суровичево и Зелениче и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от Дъмбени, а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с Гоце Делчев в Загоричани. Арестувана е от турската власт и е заточена в Корча заедно с Манол Розов, Лазар Поптрайков и Павел Христов. След като излиза от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и влиза в превзетото село Невеска. През август 1903 година е повторно арестувана, но след това е амнистирана. След Балканската война емигрира в България, където умира през 1958 година.[1] Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:
| „ | От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...[2] | “ |
Бележки
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.
- ↑ Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
