Валерий Лобановски: Разлика между версии
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 1x А|А(Б) |
||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
==== Динамо Киев. Евроуспехи ==== |
==== Динамо Киев. Евроуспехи ==== |
||
[[File:Dynamo Kiev (1975).jpg|thumb|left|Динамо Киев - носител на КНК за 1975 г.]] |
[[File:Dynamo Kiev (1975).jpg|thumb|left|Динамо Киев - носител на КНК за 1975 г.]] |
||
През октомври 1973 г. Лобановский поема [[Динамо Киев]]. През 1974 г. извежда тима до дубъл - победи в шампионата и купата на СССР. Това е първи подобен успех за Динамо за пръв път от 8 години. На следващия сезон Динамо отново е шампион на страната и става първият съветски отбор, спечелил [[ |
През октомври 1973 г. Лобановский поема [[Динамо Киев]]. През 1974 г. извежда тима до дубъл - победи в шампионата и купата на СССР. Това е първи подобен успех за Динамо за пръв път от 8 години. На следващия сезон Динамо отново е шампион на страната и става първият съветски отбор, спечелил [[евротурнир]]. Киевляни триумфират в турнира [[КНК]], побеждавайки на финала унгарския [[Ференцварош]].<ref>[http://retrofball.blogspot.bg/2012/11/1975.html КНК 1975: Валери Лобановски създаде исторически Динамо (Киев)]</ref> Същата година отборът вдига и [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]], след като надделява над европейския клубен шампион [[Байерн Мюнхен]]. |
||
Паралелно с Динамо, в периода 1974 - 1976 Лобановский е треньор и на националния отбор на СССР. През 1976 г. печели бронзов медал от [[Монреал 1976|Олимпиадата в Монреал]]. Това обаче не удовлетровява футболната федерация и наставникът е сменен от [[Никита Симонян]]. |
Паралелно с Динамо, в периода 1974 - 1976 Лобановский е треньор и на националния отбор на СССР. През 1976 г. печели бронзов медал от [[Монреал 1976|Олимпиадата в Монреал]]. Това обаче не удовлетровява футболната федерация и наставникът е сменен от [[Никита Симонян]]. |
||
| Ред 84: | Ред 84: | ||
== Памет == |
== Памет == |
||
[[File:Пам'ятник В. В. Лобановському Київ Грушевського Михайла вул., 3.JPG|thumb |
[[File:Пам'ятник В. В. Лобановському Київ Грушевського Михайла вул., 3.JPG|thumb|200px|Паметник на Лобановски пред стадиона на Динамо Киев.]] |
||
На 15 май 2002 г. финалът на [[Шампионската лига]] между [[Реал Мадрид]] и [[Байер (Леверкузен)]] започва с минута мълчание в памет на Лобановский. След смъртта на треньора стадионът на [[Динамо Киев]] е кръстен на негово име. През 2003 г. около стадиона е издигнат паметник на наставника. Неговото име носят улици в Киев и Запорожие. |
На 15 май 2002 г. финалът на [[Шампионската лига]] между [[Реал Мадрид]] и [[Байер (Леверкузен)]] започва с минута мълчание в памет на Лобановский. След смъртта на треньора стадионът на [[Динамо Киев]] е кръстен на негово име. През 2003 г. около стадиона е издигнат паметник на наставника. Неговото име носят улици в Киев и Запорожие. |
||
Версия от 17:41, 22 септември 2016
| Валерий Лобановский | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Валерий Василиевич Лобановский 6 януари 1939 г. | ||||||||
| Починал | 13 май 2002 г. | ||||||||
| Ръст | 187 см | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Валерий Лобановски в Общомедия | |||||||||
Валерий Лобановский е съветски и украински футболист и треньор. Легендарен наставник на Динамо Киев, начело на който е многократен шампион на СССР и Украйна, двукратен носител на КНК и носител на Суперкупата на УЕФА. Треньор на съветския национален отбор в три периода, Лобановский извежда "червената армия" до участия на две световни първенства и едно европейско.
Считан е за един от най-добрите треньори във футболната история, попадайки в различни авторитетни класации.[1][2]
Кариера
Като футболист
Кариерата си на футболист Лобановский започва в Динамо Киев през 1955 г. От 1957 г. е в първия тим. Дебюта си Валерий прави на 29 май 1959 г. срещу ЦСК МО. През 1960 г. се утвърждава като титуляр в Динамо и е повикан в националния отбор на СССР. Лобановский обаче не успява да се наложи в тима на Сборная, поради голямата конкуренция в нападение и записва едва 2 срещи.
През 1961 г. става шампион на СССР с Динамо, като тимът става първият немосковски първенец на съюза. Нападателят е основен играч на киевляните до средата на 60-те години. През 1964 г. преминава в тима на Черноморец Одеса, където играе 2 сезона. След това Лобановский играе и за Шахтьор Донецк, където е капитан на тима. Футболната си кариера приключва на 29 години, през 1968 г.
Като футболист нападателят е техничен и издръжлив, предпочитащ да играе на левия фланг на атаката. Нестандартното мислене на терена и своенравните решения обогатяват арсенала на футболиста. Запазена марка на Лобановский е ударът "падащ лист", при който топката постепенно се спуска към вратата криволинейно. [3]
Като треньор
Началото в Днипро
Скоро след края на футболната си кариера Лобановский застава начело на днепропетровския Днипро. За три години успява да изведе тима от Трета лига до Висшата лига и да достигне 1/2 финал в турнира за националната купа. В двубоите за купата Днипро елиминира родния на Лобановский Динамо Киев и това убеждава "синьо-белите" в качествата на младия наставник.
Динамо Киев. Евроуспехи
През октомври 1973 г. Лобановский поема Динамо Киев. През 1974 г. извежда тима до дубъл - победи в шампионата и купата на СССР. Това е първи подобен успех за Динамо за пръв път от 8 години. На следващия сезон Динамо отново е шампион на страната и става първият съветски отбор, спечелил евротурнир. Киевляни триумфират в турнира КНК, побеждавайки на финала унгарския Ференцварош.[4] Същата година отборът вдига и Суперкупата на УЕФА, след като надделява над европейския клубен шампион Байерн Мюнхен.
Паралелно с Динамо, в периода 1974 - 1976 Лобановский е треньор и на националния отбор на СССР. През 1976 г. печели бронзов медал от Олимпиадата в Монреал. Това обаче не удовлетровява футболната федерация и наставникът е сменен от Никита Симонян.
През 1977 г. Динамо печели титлата на СССР, допускайки само 1 загуба в 30-те кръга. Отборът се представя достойно и в Купата на Европейските шампиони, където достига 1/2 финал. До края на първия си период в Динамо Лобановский е шампион на съюза още два пъти и печели две купи на страната.
Украинецът се завръща начело на СССР след края на Мондиал 1982. Специалистът обаче не успява да класира Сборная за Евро 1984 и е уволнен.
Начело на Динамо и СССР
През лятото на 1984 г. треньорът се завръща начело на Динамо Киев, който по това време е в криза. Тимът завършва сезона 10-ти (най-лош резултат в последните 34 години), достига едва 1/8-финал в купата и не блести в турнира за Купата на УЕФА. Във втория период на Лобановски в Динамо той дава шанс на множество млади футболисти да развият потенциала си: Алексей Михайличенко, Игор Беланов, Алекасндър Заваров стават лидери на тима заедно с вече опитните Олег Блохин, Владимир Бесонов и Анатолий Демяненко.
Резултатите не закъсняват. Още на следващата година киевляни завоюват дубъл, не оставяйки конкуренция на противниците. През 1986 г. Динамо Киев защитава титлата си и за втори път печели КНК след победа над Атлетико Мадрид във финала.[5]
Същата година наставникът за трети път в кариерата си поема СССР. Участва със Сборная на Мондиал 1986 и повиква в състава 13 футболисти от своя Динамо.[6] СССР достига 1/8 финал, отпадайки драматично от Белгия с резултат 3:4.
През сезон 1987 г. Динамо отново играе 1/2 финал в КЕШ, но през втория полусезон тимът се отпуска, а контузията на Александър Заваров повлиява на цялостната игра. Тимът завършва едва 6-ти в първенството. Въпреки това, Валерий Василиевич не изневерява на стила си и повиква всички основни играчи на "синьо-белите" в националния тим за предстоящото Евро 1988. На турнира във ФРГ Сборная достига до финала, където губи от Холандия. Две години по-късно треньорът води СССР на Световното първенство в Италия, но там отборът отпада още в групите.
В Арабския свят
Сезон 1990 се оказва последен за Лобановский в съветския футбол. В края на годината той напуска Динамо Киев като шампион и носител на Купата на СССР. Треньорската си кариера украинецът продължава начело на националния отбор на ОАЕ. Успява да изведе емирствата до 4-то място в турнира за Купата на Азия през 1992 г. В периода 1994 - 1996 г. е треньор на Кувейт, с който е бронзов медалист от Азиатските игри.
Трети период в Динамо Киев
През 1997 г. Лобановский за трети път в кариерата си поема Динамо Киев. Специалистът отново изгражда състава си около младите и перспективни играчи. Особено се отличава нападателното дуо Андрий Шевченко - Сергей Ребров, подпомагани от Валентин Белкевич и Каха Каладзе. Отборът няма конкуренция в местното първенство, печелейки 5 поредни титли под ръководството на Лобановский. В Шампионската лига киевляни играят наравно с европейските грандове и достигат 1/2-финалната фаза през сезон 1998/99, когато тимът побеждава имена като Арсенал и Реал Мадрид.[7]
С продажбата на "Златното поколение" (Шевченко, Ребров, Лужний) Динамо вече не е конкурентоспособен в Европа, а водещи играчи стават предимно чужденци като Георги Пеев, Флорин Чернат и Максим Шацких.
През 2000 г. Лобановский поема националния тим на Украйна и го извежда на плейоф за класиране на Световното първенство. Там обаче Украйна губи от Германия и треньорът подава оставка.
На 7 май 2002 г. спецът получава инсулт по време на гостуването на Динамо на Металург (Запорожие). Шест дни по-късно великият треньор почива.
Памет
На 15 май 2002 г. финалът на Шампионската лига между Реал Мадрид и Байер (Леверкузен) започва с минута мълчание в памет на Лобановский. След смъртта на треньора стадионът на Динамо Киев е кръстен на негово име. През 2003 г. около стадиона е издигнат паметник на наставника. Неговото име носят улици в Киев и Запорожие.
В памет на треньора се провежда мемориален турнир, в който участват младежки национални отбори. През 2008 г. Пети канал снима документален филм за треньорската кариера на украинеца.
Валерий Лобановский е посмъртно удостоен със званието Герой на Украйна и с Рубинов орден на УЕФА за принос в развитието на футбола.
Успехи
Като футболист
- Шампион на СССР - 1961
- Купа на СССР - 1964
- В списъка "33 най-добри футболисти" - 1960 — № 2, 1962 — № 2
Като треньор
- Шампион на СССР - 1974, 1975, 1977, 1980, 1981, 1985, 1986, 1990
- Купа на СССР - 1974, 1978, 1982, 1985, 1987, 1990
- Шампион на Украйна - 1997, 1998, 1999, 2000, 2001
- Купа на Украйна - 1998, 1999, 2000
- №2 в класацията "Треньор на годината" на World Soccer - 1986