Министерство на културата на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
няма такова нещо
добавки
Ред 50: Ред 50:
Министерството на културата води началото си от основаната през [[1941]] година '''Дирекция на националната пропаганда'''. Тя е създадена като извънредна мярка за времето на [[Втора световна война|Втората световна война]] и има за цел да координира работата на [[цензура]]та и да ръководи държавната пропаганда във военновременните условия. Дирекцията е пряко подчинена на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве или министърът на правосъдието.<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 79 – 80}}</ref>
Министерството на културата води началото си от основаната през [[1941]] година '''Дирекция на националната пропаганда'''. Тя е създадена като извънредна мярка за времето на [[Втора световна война|Втората световна война]] и има за цел да координира работата на [[цензура]]та и да ръководи държавната пропаганда във военновременните условия. Дирекцията е пряко подчинена на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве или министърът на правосъдието.<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 79 – 80}}</ref>


След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. В условията на налагащия се [[тоталитаризъм|тоталитарен]] режим тя продължава да функционира и след края на войната – като Министерство на пропагандата (1944 – 1945), Министерство на информацията и изкуствата (1945 – 1947), [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (1947 – 1954), Министерство на културата (1954-1957).
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. В условията на налагащия се [[тоталитаризъм|тоталитарен]] режим тя продължава да функционира и след края на войната – като Министерство на пропагандата (1944 – 1945), Министерство на информацията и изкуствата (1945 – 1947), [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (1947 – 1954), Министерство на културата (1954 – 1957).

През този период Министерството на пропагандата се превръща в едно от ключовите ведомства на тоталитарния режим, обединявайки множество самостоятелни в миналото организации и ведомства. Негови централни структури са отговорните за [[средство за масова информация|средствата за масова информация]] Дирекция „Печат и пропаганда“ и Дирекция „Радиоразпръскване“, които непосредствено след преврата са поставени под прекия контрол на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. На Дирекция на народната култура е възложено финансирането на културните дейности и интегрирането на културните организации в структурата на тоталитарния режим.<ref name="еленков">{{cite | фамилия-част = Еленков | име-част = Иван | автор-част-препратка = Иван Еленков | заглавие-част = Културната политика през времето на комунизма – партийно ръководство, идеология, институционални режими | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 535 – 536}}</ref>


През 1957 г. в едно министерство са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден '''Комитет за култура и изкуство''' с ранг на [[министерство]], който през 1966 г. е преименуван в '''Комитет за изкуство и култура''', а през 1977 – в '''Комитет за култура'''. На [[16 февруари]] [[1990]] г. е създадено Министерство на културата, което в периода януари – юни 1993 г. отново е обединено в [[Министерство на образованието, науката и културата]]. С Постановление на МС от [[19 юли]] [[1993]] г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.
През 1957 г. в едно министерство са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден '''Комитет за култура и изкуство''' с ранг на [[министерство]], който през 1966 г. е преименуван в '''Комитет за изкуство и култура''', а през 1977 – в '''Комитет за култура'''. На [[16 февруари]] [[1990]] г. е създадено Министерство на културата, което в периода януари – юни 1993 г. отново е обединено в [[Министерство на образованието, науката и културата]]. С Постановление на МС от [[19 юли]] [[1993]] г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.

Версия от 09:19, 23 октомври 2016

Министерство на културата
Информация
Основаване6 февруари 1954 г.
Предходни органиМ-во на пропагандата
М-во на информацията и изкуствата
ЮрисдикцияПравителство на България
Седалище София, България
Бюджет? лева (2015 г.)[1]
РъководителВежди Рашидов,
министър на културата
Уебсайтwww.mc.government.bg
Карта

Министерството на културата (МК) е българска държавна институция с ранг на министерство, която се оглавява от политическо лице, член на правителството на Народна Република България (1954 – 1957) и Република България (от 1990). Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика.

Под негова юрисдикция са паметниците на културата, музеите, историческите забележителности, театрите, операта, балетът, някои средни училища с национално значение, като Национално училище за музикално и танцово изкуство /НУМТИ/ „Добрин Петков“, Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна, Националните училища за фолклорни изкуства в Котел, Широка лъка и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на културата, издава лицензи за защита на авторското и сродните му права, контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.

История

Министерството на културата води началото си от основаната през 1941 година Дирекция на националната пропаганда. Тя е създадена като извънредна мярка за времето на Втората световна война и има за цел да координира работата на цензурата и да ръководи държавната пропаганда във военновременните условия. Дирекцията е пряко подчинена на Министерския съвет, като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве или министърът на правосъдието.[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. В условията на налагащия се тоталитарен режим тя продължава да функционира и след края на войната – като Министерство на пропагандата (1944 – 1945), Министерство на информацията и изкуствата (1945 – 1947), Комитет за наука, изкуство и култура (1947 – 1954), Министерство на културата (1954 – 1957).

През този период Министерството на пропагандата се превръща в едно от ключовите ведомства на тоталитарния режим, обединявайки множество самостоятелни в миналото организации и ведомства. Негови централни структури са отговорните за средствата за масова информация Дирекция „Печат и пропаганда“ и Дирекция „Радиоразпръскване“, които непосредствено след преврата са поставени под прекия контрол на Българската комунистическа партия. На Дирекция на народната култура е възложено финансирането на културните дейности и интегрирането на културните организации в структурата на тоталитарния режим.[3]

През 1957 г. в едно министерство са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден Комитет за култура и изкуство с ранг на министерство, който през 1966 г. е преименуван в Комитет за изкуство и култура, а през 1977 – в Комитет за култура. На 16 февруари 1990 г. е създадено Министерство на културата, което в периода януари – юни 1993 г. отново е обединено в Министерство на образованието, науката и културата. С Постановление на МС от 19 юли 1993 г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.

През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е Колегиумът на министерството. През февруари 2005 г. МК е преструктурирано в Министерство на културата и туризма.

С решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. министерството отново е Министерство на културата.[4]

Структура

Входът на сградата към Министерството на културата, 2012 г.

Към 01.10. 2015 г. министерството има следната структура:

  • Министър на културата
  • Политически кабинет – включва заместник-министрите, началника на кабинета, парламентарния секретар и директора на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, съветници на министъра.
  • Парламентарен секретар
  • Главен секретар
  • Инспекторат
  • Звено за вътрешен одит
  • Служител по сигурността на информацията
  • Финансов контрольор
  • Обща администрация, организирана в 4 дирекции:

1. дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“; 2. дирекция „Връзки с обществеността и протокол“; 3. дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“; 4. дирекция "Управление на собствеността.

  • Специализирана администрация организирана в една главна дирекция и 6 дирекции:

1. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“; 2. дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“; 3. дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“; 4. дирекция „Европейски програми и проекти“; 5. дирекция „Международни и регионални дейности“; 6. дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“; 7. дирекция "Авторско право и сродните му права

Ръководство

Към 12 септември 2015 г. министерството има следното ръководство:

Виж също

Външни препратки

Литература

  • Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879 – 1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106 – 107.

Бележки

  1. ↑ МО. Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Източник „Данъци“ – Tita.bg
  2. ↑ Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 79 – 80.
  3. ↑ Еленков, Иван. Културната политика през времето на комунизма – партийно ръководство, идеология, институционални режими // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 535 – 536.
  4. ↑ Институционалните промени в системата на управление на културата. – mc.government.bg
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Министерство_на_културата_на_България&oldid=7526876“.