Димитър Общи: Разлика между версии

Димитър Общи
	Димитър Общи
български националреволюционер
Роден	1835 г. Дяково, Османска империя
Починал	1873 г. (38 г.) София, Османска империя
Погребан	София, Република България
Религия	Православна църква
	Димитър Общи в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:32, 3 април 2017

Димитър Николов (Николич), известен като Общи, също и като Митри Николов, Дяковчанина, Македонски (Македончето) и Косовски (Косовеца)^[1], е български националреволюционер и интернационалист.

Биография

Димитър Николов е роден около 1835 г. в град Дяково, (днес в Република Косово). Определя се по следния начин:

„

Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.

“

.

Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко, но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в Първата българска легия в Белград (1862). След разтурянето на легията отива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей е на Панайот Хитов (1865).

Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров Крит и взима участие в Критското въстание (1866 – 1869). Получава гръцки паспорт.

След въстанието моли Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го доубива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).

Участие в организираното освободително движение

След създаването на БРЦК от Любен Каравелов и ВРО от Васил Левски, е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река Дунав и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.

Подтикван от амбицията си, не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква от устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.

В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет Арабаконашкия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село Чериково.

Следствен е пред Софийската извънредна следствена комисия. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана. Дава показания и, навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на Великите сили, прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. ^[2] Изброява двадесет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.

Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.^[3]

В художествената литература

В романа „Възвишение“ на Милен Русков е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на Стефан Дичев „За свободата. Левски“.

Бележки

↑ Нешев, Георги, „Волентирите на Джузепе: Българи в отрядите на Гарибалди“, София, 1988, с. 108 – 111.
↑ Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181 – 182.
↑ Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872 – 1873, С., 2007, с. 85 – 119.

[1] Нешев, Георги, „Волентирите на Джузепе: Българи в отрядите на Гарибалди“, София, 1988, с. 108 – 111.

[2] Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181 – 182.

[3] Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872 – 1873, С., 2007, с. 85 – 119.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 }}
-'''Димитър Николов (Николич)''', известен като '''Общи''', '''Дяковчанина''', '''Македонски''' и '''Косовеца''' е български националреволюционер и интернационалист.
+'''Димитър Николов (Николич)''', известен като '''Общи''', също и като '''Митри Николов''', '''Дяковчанина''', '''Македонски (Македончето)''' и '''Косовски (Косовеца)'''<ref>Нешев, Георги, „Волентирите на Джузепе: Българи в отрядите на Гарибалди“, София, 1988, с. 108 – 111.</ref>, е български националреволюционер и интернационалист.
-==Биография==
+== Биография ==
-Димитър Николов е роден около 1835 година в град [[Дяково (Косово)|Дяково]], (днес в [[Република Косово]]). Определя се по следния начин:
+Димитър Николов е роден около 1835 г. в град [[Дяково (Косово)|Дяково]], (днес в [[Република Косово]]). Определя се по следния начин:
-{{цитат|Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.}}Преди Освобождението Димитър Общи е известен с няколко псевдонима като Косовецът, Македончето, Николов, Митри Николов, Димитър Косовски.<ref>Нешев, Георги, Волентирите на Джузепе:Българи в отрядите на Гарибалди, София, 1988, с. 108-111.</ref>
+{{цитат|Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.}} .
-Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко. Но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград (1862). След разтурянето на легията oтива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей на [[Панайот Хитов]] (1865).
+Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко, но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград (1862). След разтурянето на легията отива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей е на [[Панайот Хитов]] (1865).
-Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на  италианския революционер [[Джузепе Гарибалди]] (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров [[Крит]] и  взима участие в [[Критско въстание (1866 – 1869)|Критското въстание]] (1866 - 1869). Получава гръцки паспорт.
+Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер [[Джузепе Гарибалди]] (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров [[Крит]] и взима участие в [[Критско въстание (1866 – 1869)|Критското въстание]] (1866 – 1869). Получава гръцки паспорт.
-След  въстанието моли [[Панайот Хитов]] да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го убива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).
+След въстанието моли [[Панайот Хитов]] да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го доубива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).
-===Участие в организираното освободително движение===
+=== Участие в организираното освободително движение ===
-След създаването на [[БРЦК]] от [[Любен Каравелов]] и [[ВРО]] от [[Васил Левски]] е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река [[Дунав]] и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.
+След създаването на [[БРЦК]] от [[Любен Каравелов]] и [[ВРО]] от [[Васил Левски]], е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река [[Дунав]] и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.
-Подтикван от амбицията си не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква в устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в [[Македония (област)|Македония]], но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]] му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.
+Подтикван от амбицията си, не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква от устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в [[Македония (област)|Македония]], но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]] му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.
 В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]] на [[Ботевград|орханийската]] хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село [[Садовец|Чериково]].
-Следствен пред [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийската извънредна следствена комисия]]. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в [[Цариград]], за да говори със султана. Дава показания и навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на [[Велики сили|Великите сили]], прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. <ref>[http://www.vmro.net/nk/nk_5c.html#4 Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181-182.]</ref> Изброява двайсет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.
+Следствен е пред [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийската извънредна следствена комисия]]. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в [[Цариград]], за да говори със султана. Дава показания и, навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на [[Велики сили|Великите сили]], прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. <ref>[http://www.vmro.net/nk/nk_5c.html#4 Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181 – 182.]</ref> Изброява двадесет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.
-Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.<ref>Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873, С., 2007, с. 85-119.</ref>
+Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.<ref>Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872 – 1873, С., 2007, с. 85 – 119.</ref>
-==В художествената литература==
+== В художествената литература ==
-В романа ''„[[Възвишение (роман)|Възвишение]]“'' на [[Милен Русков]] е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на [[Стефан Дичев]] ''"За свободата. Левски"''.
+В романа ''„[[Възвишение (роман)|Възвишение]]“'' на [[Милен Русков]] е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на [[Стефан Дичев]] ''„За свободата. Левски“''.
 == Бележки ==