Димитър Общи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
ред.; форматиране: 4x тире-числа, 3x заглавие-стил, 11 интервала, 2 интервала, 6lokavica, кавички, тире (ползвайки Advisor)
Ред 7: Ред 7:
}}
}}


'''Димитър Николов (Николич)''', известен като '''Общи''', '''Дяковчанина''', '''Македонски''' и '''Косовеца''' е български националреволюционер и интернационалист.
'''Димитър Николов (Николич)''', известен като '''Общи''', също и като '''Митри Николов''', '''Дяковчанина''', '''Македонски (Македончето)''' и '''Косовски (Косовеца)'''<ref>Нешев, Георги, „Волентирите на Джузепе: Българи в отрядите на Гарибалди“, София, 1988, с. 108 – 111.</ref>, е български националреволюционер и интернационалист.


==Биография==
== Биография ==
Димитър Николов е роден около 1835 година в град [[Дяково (Косово)|Дяково]], (днес в [[Република Косово]]). Определя се по следния начин:
Димитър Николов е роден около 1835 г. в град [[Дяково (Косово)|Дяково]], (днес в [[Република Косово]]). Определя се по следния начин:


{{цитат|Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.}}Преди Освобождението Димитър Общи е известен с няколко псевдонима като Косовецът, Македончето, Николов, Митри Николов, Димитър Косовски.<ref>Нешев, Георги, Волентирите на Джузепе:Българи в отрядите на Гарибалди, София, 1988, с. 108-111.</ref>
{{цитат|Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.}} .


Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко. Но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград (1862). След разтурянето на легията oтива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей на [[Панайот Хитов]] (1865).
Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко, но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград (1862). След разтурянето на легията отива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей е на [[Панайот Хитов]] (1865).


Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер [[Джузепе Гарибалди]] (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров [[Крит]] и взима участие в [[Критско въстание (1866 – 1869)|Критското въстание]] (1866 - 1869). Получава гръцки паспорт.
Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер [[Джузепе Гарибалди]] (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров [[Крит]] и взима участие в [[Критско въстание (1866 – 1869)|Критското въстание]] (1866 – 1869). Получава гръцки паспорт.


След въстанието моли [[Панайот Хитов]] да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го убива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).
След въстанието моли [[Панайот Хитов]] да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го доубива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).


===Участие в организираното освободително движение===
=== Участие в организираното освободително движение ===
След създаването на [[БРЦК]] от [[Любен Каравелов]] и [[ВРО]] от [[Васил Левски]] е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река [[Дунав]] и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.
След създаването на [[БРЦК]] от [[Любен Каравелов]] и [[ВРО]] от [[Васил Левски]], е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река [[Дунав]] и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.


Подтикван от амбицията си не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква в устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в [[Македония (област)|Македония]], но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]] му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.
Подтикван от амбицията си, не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква от устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в [[Македония (област)|Македония]], но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]] му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.


В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]] на [[Ботевград|орханийската]] хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село [[Садовец|Чериково]].
В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]] на [[Ботевград|орханийската]] хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село [[Садовец|Чериково]].


Следствен пред [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийската извънредна следствена комисия]]. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в [[Цариград]], за да говори със султана. Дава показания и навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на [[Велики сили|Великите сили]], прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. <ref>[http://www.vmro.net/nk/nk_5c.html#4 Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181-182.]</ref> Изброява двайсет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.
Следствен е пред [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийската извънредна следствена комисия]]. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в [[Цариград]], за да говори със султана. Дава показания и, навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на [[Велики сили|Великите сили]], прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. <ref>[http://www.vmro.net/nk/nk_5c.html#4 Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181 – 182.]</ref> Изброява двадесет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.


Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.<ref>Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873, С., 2007, с. 85-119.</ref>
Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.<ref>Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872 – 1873, С., 2007, с. 85 – 119.</ref>


==В художествената литература==
== В художествената литература ==
В романа ''„[[Възвишение (роман)|Възвишение]]“'' на [[Милен Русков]] е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на [[Стефан Дичев]] ''"За свободата. Левски"''.
В романа ''„[[Възвишение (роман)|Възвишение]]“'' на [[Милен Русков]] е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на [[Стефан Дичев]] ''„За свободата. Левски“''.


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 09:32, 3 април 2017

Димитър Общи
български националреволюционер

Роден
1835 г.
Починал
1873 г. (38 г.)
ПогребанСофия, Република България

РелигияПравославна църква
Димитър Общи в Общомедия

Димитър Николов (Николич), известен като Общи, също и като Митри Николов, Дяковчанина, Македонски (Македончето) и Косовски (Косовеца)[1], е български националреволюционер и интернационалист.

Биография

Димитър Николов е роден около 1835 г. в град Дяково, (днес в Република Косово). Определя се по следния начин:

Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.

.

Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко, но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в Първата българска легия в Белград (1862). След разтурянето на легията отива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей е на Панайот Хитов (1865).

Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров Крит и взима участие в Критското въстание (1866 – 1869). Получава гръцки паспорт.

След въстанието моли Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го доубива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).

Участие в организираното освободително движение

След създаването на БРЦК от Любен Каравелов и ВРО от Васил Левски, е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река Дунав и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.

Подтикван от амбицията си, не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква от устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.

В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет Арабаконашкия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село Чериково.

Следствен е пред Софийската извънредна следствена комисия. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана. Дава показания и, навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на Великите сили, прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. [2] Изброява двадесет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.

Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.[3]

В художествената литература

В романа Възвишение на Милен Русков е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на Стефан Дичев „За свободата. Левски“.

Бележки

  1. Нешев, Георги, „Волентирите на Джузепе: Българи в отрядите на Гарибалди“, София, 1988, с. 108 – 111.
  2. Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181 – 182.
  3. Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872 – 1873, С., 2007, с. 85 – 119.