Атанас Илиев (психолог): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден в [[Стара Загора]] на [[1 декември]] [[1893]] г. Следва [[философия]] в [[Русия]], [[Швейцария]] и [[Франция]]. Довършва образованието си в [[Софийския университет]] през [[1918]]. Специализира [[психология]] във [[Виена]]. Учителства в [[София]]. В периода ([[1925]] – [[1927]]) е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“.Сътрудничи в издаването на „Натурфилософска библиотека“ и на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, вестник „[[Литературен глас]]“. От [[1937]] г. е преподавател в [[СУ "Св. Климент Охридски"]], а от [[1943]] [[доцент]] в [[Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“|Скопския университет]], след това е и негов [[ректор]]. [[Професор]] по [[етика]] и [[естетика]] в СУ ([[1944]] – [[1962]]). Автор е на сборник есета „Между изкуството и живота. Естетически опити“. Умира на [[9 февруари]] [[1985]] г. В |
Роден в [[Стара Загора]] на [[1 декември]] [[1893]] г. Следва [[философия]] в [[Русия]], [[Швейцария]] и [[Франция]]. Довършва образованието си в [[Софийския университет]] през [[1918]]. Специализира [[психология]] във [[Виена]]. Учителства в [[София]]. В периода ([[1925]] – [[1927]]) е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“.Сътрудничи в издаването на „Натурфилософска библиотека“ и на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, вестник „[[Литературен глас]]“. От [[1937]] г. е преподавател в [[СУ "Св. Климент Охридски"]], а от [[1943]] [[доцент]] в [[Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“|Скопския университет]], след това е и негов [[ректор]]. [[Професор]] по [[етика]] и [[естетика]] в СУ ([[1944]] – [[1962]]). Автор е на сборник есета „Между изкуството и живота. Естетически опити“. Умира на [[9 февруари]] [[1985]] г. |
||
В Централния държавен архив се пазят негови спомени, статии и снимки – ф. 1843к, 1 опис, 476 а.е.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 358]</ref> |
|||
== Идеи и творчество == |
== Идеи и творчество == |
||
Версия от 17:01, 3 юни 2017
| Атанас Илиев | |
| български психолог и философ | |
| Роден | Атанас Атанасов Илиев
1 декември 1893 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 февруари 1985 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Софийски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Интереси | Естетика, етика |
Атанас Илиев е български психолог и философ.
Биография
Роден в Стара Загора на 1 декември 1893 г. Следва философия в Русия, Швейцария и Франция. Довършва образованието си в Софийския университет през 1918. Специализира психология във Виена. Учителства в София. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“.Сътрудничи в издаването на „Натурфилософска библиотека“ и на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, вестник „Литературен глас“. От 1937 г. е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", а от 1943 доцент в Скопския университет, след това е и негов ректор. Професор по етика и естетика в СУ (1944 – 1962). Автор е на сборник есета „Между изкуството и живота. Естетически опити“. Умира на 9 февруари 1985 г.
В Централния държавен архив се пазят негови спомени, статии и снимки – ф. 1843к, 1 опис, 476 а.е.[1]
Идеи и творчество
Привърженик на „интелектуалния интуитивизъм“ (Анри Бергсон), опитва да свърже ремкеанството (Йоханес Ремке) с психоанализата. Отделно от това работи в областта на проблемите на етиката и естетиката[2]. Трудове по естетика, история на философията и етиката.
Библиография
- Психоанализа, пансексуализъм, и изкуство, Естетика и психоанализа, 1926
Бележки
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 358
- ↑ Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр. 48.
|
