Българска работническа социалдемократическа партия (обединена): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
{{Портал|Политика|България}} |
{{Портал|Политика|България}} |
||
[[Категория:Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)| ]] |
|||
[[Категория:Социалистическо движение в България]] |
|||
[[Категория:Социалдемократически партии в България]] |
|||
[[Категория:Отечествен фронт]] |
Версия от 11:08, 29 юли 2017
Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) | |
Основана | 1903 г. |
---|---|
Разформирована | 1948 г. |
Наследник на | БРСДП |
Младежка организация | СРСДМ |
Идеология | социалдемокрация реформизъм |
Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) е историческа лява партия, отделила се от БРСДП след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1903 г. Привържениците на БРСДП (ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество („общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част – индустриални работници.
За разлика от „тесните социалисти“, БРСДП (ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в Патриотичния блок, в правителството на Малинов-Костурков от 1918 г., на Теодор Теодоров от 1919 г.
С участието си в правителството на Александър Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат, БРСДП (ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от Сговора.
След Деветоюнския преврат партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в Народното социално движение на Александър Цанков.
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на Народен фронт, а през следващата година става един от учредителите на опозиционната Петорка.[1] По време на Втората световна война отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в Отечествения фронт.
След 9 септември 1944 г. има двама министри в правителството на Кимон Георгиев. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с БЗНС на Никола Петков образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1948 г. лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата ѝ. Дясното крило е закрито от режима.
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423-424.