Стефан Кисов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет = Stefan Kisov.jpg |
| портрет = Stefan Kisov.jpg |
||
| описание = български военен деец |
| описание = български военен деец |
||
| роден-място = [[Болград]], [[ |
| роден-място = [[Болград]], [[Обединено княжество Влашко и Молдова]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]]| |
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]| |
||
}} |
}} |
||
'''Стефан Иванов Кисов''' е участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], български [[офицер]], [[полковник]], командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българската война]] (1885). |
'''Стефан Иванов Кисов''' е участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], български [[офицер]], [[полковник]], командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българската война]] (1885). |
||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Портал |
{{Портал|Биографии|Военна история на България|България|Румъния}} |
||
{{СОРТКАТ:Кисов, Стефан}} |
{{СОРТКАТ:Кисов, Стефан}} |
||
Версия от 22:42, 27 август 2017
| Стефан Кисов | |
| български военен деец | |
 | |
| Роден | Стефан Иванов Кисов
15 ноември 1861 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 ноември 1915 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
| Стефан Кисов в Общомедия | |
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III – а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и вр.Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I – а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.
Военни звания
- Подпоручик (19 май 1876)[2]
- Поручик (8 септември 1879)
- Капитан (24 март 1883)
- Майор (20 септември 1885)
- Подполковник (18 май 1888)
- Полковник (18 септември 1902)
Съчинения
- Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885. София, 1900.
- Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878. София 1897, (второ издание, София 1902).
- Спомени от времето на преврата и контрапреврата. София, 1910, 69 стр.
Награди
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Св. Александър“ II ст.
- Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Източници
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
Бележки
- ↑ Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101.
