Методи Андонов: Разлика между версии
добавки |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Заслужили артисти, ползвайки HotCat |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
[[Категория:Хора от област Перник]] |
[[Категория:Хора от област Перник]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Заслужили артисти]] |
Версия от 15:20, 28 август 2017
- Тази статия е за българския режисьор. За македонския политик вижте Методи Андонов-Ченто.
Методи Андонов | |
български режисьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Режисура | |
Активност | 1955 – 1974 г. |
Значими филми | „Козият рог“ (1972) |
Семейство | |
Съпруга | Цветана Гълъбова |
Деца | Милена Андонова Невена Андонова |
Уебсайт | |
Методи Андонов в Общомедия |
Методи Георгиев Андонов е български театрален и филмов режисьор.
Роден е на 16 март 1932 година в село Калище, Радомирско. През 1955 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София със специалност театрална режисура, след което работи в Бургаския драматичен театър, а от 1959 година – в Сатиричния театър в София, където са най-големите му успехи, сред които постановки на „Суматоха“ на Йордан Радичков, „Предложение. Сватба. Юбилей“ на Антон Чехов, „Чичовци“ на Иван Вазов, „Михаил Мишкоед“ на Сава Доброплодни, „Смъртта на Тарелкин“ на Александър Сухово-Кобилин, „Ревизор“ на Николай Гогол. През 1968 година снима първия си филм, а през 1970 година напуска Сатиричния театър и се занимава главно с кино.
Методи Андонов умира на 12 април 1974 година в София.
Филмография
- Бялата стая (1968)
- Няма нищо по-хубаво от лошото време (1971), по романа на Богомил Райнов
- Козият рог (1972), по разказа на Николай Хайтов
- Голямата скука (1973)
Външни препратки
|