Владимир Топенчаров: Разлика между версии

Владимир Топенчаров
	Владимир Топенчаров
български журналист
Роден	2 април 1905 г. София, Княжество България
Починал	31 юли 1997 г. (92 г.) Република България
Политика
Партия	Българска комунистическа партия
	Депутат
	VII НС VIII НС
Отличия	Димитровска награда

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:50, 11 декември 2017

Тази статия е за българския журналист. За неговия син вижте Владимир Топенчаров (политик).

Владимир Евтимов Топенчаров е български журналист и историк, активен деец в Българската комунистическа партия.

Биография

Той е роден на 2 април 1906 година в София в охридски род. От 1921 година е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.^[1] Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.

Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „Отечествен фронт“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към Българската телеграфна агенция (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)^[2]. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу Трайчо Костов,^[3] който е женен за сестра му.

Председател е на Съюза на българските журналисти (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на Българската академия на науките. Носител на Димитровска награда. Умира през 1997 година.

Награди

орден „Народна република България“ втора степен (април 1955),
орден „Народна република България“ първа степен (април 1966),
орден „Академични палми“ на Франция (25 ноември 1986).
звание „Народен деятел на културата“ (май 1967).
носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
Димитровска награда

Бележки

↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.
↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422
↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.

Външни препратки

[1] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.

[2] Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422

[огнянов-3] Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през 1997 година.
+[[File:Vladimir Topencharov memorial plaque, 15 San Stefano Str., Sofia.jpg|right|thumb|Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15]]
 == Награди ==