Владимир Топенчаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка на мъртъв линк
паметна плоча
Ред 31: Ред 31:


Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през 1997 година.
Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през 1997 година.

[[File:Vladimir Topencharov memorial plaque, 15 San Stefano Str., Sofia.jpg|right|thumb|Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15]]


== Награди ==
== Награди ==

Версия от 15:50, 11 декември 2017

Тази статия е за българския журналист. За неговия син вижте Владимир Топенчаров (политик).

Владимир Топенчаров
български журналист
Роден
Починал
31 юли 1997 г. (92 г.)
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Депутат
VII НС   VIII НС   
ОтличияДимитровска награда

Владимир Евтимов Топенчаров е български журналист и историк, активен деец в Българската комунистическа партия.

Биография

Той е роден на 2 април 1906 година в София в охридски род. От 1921 година е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.[1] Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.

Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „Отечествен фронт“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към Българската телеграфна агенция (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)[2]. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу Трайчо Костов,[3] който е женен за сестра му.

Председател е на Съюза на българските журналисти (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на Българската академия на науките. Носител на Димитровска награда. Умира през 1997 година.

Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15

Награди

  • орден „Народна република България“ втора степен (април 1955),
  • орден „Народна република България“ първа степен (април 1966),
  • орден „Академични палми“ на Франция (25 ноември 1986).
  • звание „Народен деятел на културата“ (май 1967).
  • носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
  • Димитровска награда

Бележки

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.
  2. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422
  3. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.

Външни препратки