Трибунал: Разлика между версии
Редакция без резюме |
преподреждане |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Templars Burning.jpg|мини|През [[13 век]] възниква [[инквизиционен процес|инквизиционния процес]] със Съда на инквизицията за борба с [[ерес]]ите |
[[Image:Templars Burning.jpg|мини|През [[13 век]] възниква [[инквизиционен процес|инквизиционния процес]] със Съда на инквизицията за борба с [[ерес]]ите – изгаряне на тамплиери на [[аутодафе]]]] |
||
'''Трибунал''' е дума, с която се наричат някои видове [[съдилища]]. Значението ѝ е различно в различните езици. |
'''Трибунал''' е дума, с която се наричат някои видове [[съдилища]]. Значението ѝ е различно в различните езици. |
||
== |
== Семантика == |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | „Революционен трибунал“ ({{lang-fr|Haute Cour de Justice}}) по време на [[Френска революция|Френската революция]], [[Октомврийската революция]] и [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]] е извънреден съд, работещ „по законите на революцията“, тоест |
||
=== Семантика === |
|||
* На английски това е общото понятие за всички съдебни инстанции. |
* На английски това е общото понятие за всички съдебни инстанции. |
||
* На френски „трибунал“ е думата за „съд“. |
* На френски „трибунал“ е думата за „съд“. |
||
Ред 16: | Ред 9: | ||
* Съдът на [[инквизиция]]та се е наричал трибунал. |
* Съдът на [[инквизиция]]та се е наричал трибунал. |
||
В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища. |
В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища. |
||
== |
== История == |
||
{{раздел-мъниче}} |
|||
⚫ | В [[история на България|историята на България]] най-типичния пример за извънреден съд (свързван [[семантика|семантично]] с трибунал) е тъй наречения [[Народен съд]]. На 30.09.1944 г. [[Правителство на България (62)|62-то правителство на България]] на [[Отечествения фронт]] (дошло на власт в резултат от [[окупация]]та на страната от [[Червена армия|Червената армия]]) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП(к) тогава земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | „Революционен трибунал“ ({{lang-fr|Haute Cour de Justice}}) по време на [[Френска революция|Френската революция]], [[Октомврийската революция]] и [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]] е извънреден съд, работещ „по законите на революцията“, тоест – както решат „съдиите“, без де се съобразяват с кодифицирани общоприети правни норми. Оттогава това е нарицателно за съд, който се опира на сила и произвол, а не на [[Правна норма|правните норми]], които ако ги има са с [[обратна сила]]. |
||
⚫ | |||
== В България == |
|||
⚫ | В [[история на България|историята на България]] най-типичния пример за извънреден съд (свързван [[семантика|семантично]] с трибунал) е тъй наречения [[Народен съд]]. На 30.09.1944 г. [[Правителство на България (62)|62-то правителство на България]] на [[Отечествения фронт]] (дошло на власт в резултат от [[окупация]]та на страната от [[Червена армия|Червената армия]]) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП (к) тогава земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' – в изпълнение на [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в „[[Държавен вестник]]“ на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно. |
||
Не[[законност]]та на Народният съд се извежда от следното: |
Не[[законност]]та на Народният съд се извежда от следното: |
||
# Липсва правно основание по смисъла на [[позитивно право|позитивното право]] за създаване на този извънреден съд, и съответно за провеждането на [[наказателен процес]], осъждането на |
# Липсва правно основание по смисъла на [[позитивно право|позитивното право]] за създаване на този извънреден съд, и съответно за провеждането на [[наказателен процес]], осъждането на „виновниците“ и изпълнението на [[смъртна присъда|смъртните им присъди]] издадени от този „съд“. В този смисъл, всичко извършено [[де факто]] от „трибунала“ е [[де юре]] престъпно; |
||
# Материалният наказателен |
# Материалният наказателен „закон“ въз основа на който са издадени присъдите на „виновниците“, не е закон като акт на Народното събрание (законодателния орган), а [[подзаконов нормативен акт]]. Не само [[наредба]]та, но и евентуален наказателен закон според основния принцип в [[пеналистика]]та [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] в случая поради [[обратна сила|обратната си сила]], се явяват незаконни; |
||
# Случаят касае не [[наказателна отговорност]] за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред. |
# Случаят касае не [[наказателна отговорност]] за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред. |
||
⚫ | |||
== Забрана == |
|||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
|||
* Конституция на Република България |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Народен трибун]] |
* [[Народен трибун]] |
||
[[Категория:Съдилища|*]] |
[[Категория:Съдилища|*]] |
Версия от 19:12, 19 март 2018
Трибунал е дума, с която се наричат някои видове съдилища. Значението ѝ е различно в различните езици.
Семантика
- На английски това е общото понятие за всички съдебни инстанции.
- На френски „трибунал“ е думата за „съд“.
- В Полша конституционният съд е наречен „Конституционен трибунал“.
- Съдът на инквизицията се е наричал трибунал.
В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища.
История
Революционен трибунал
„Революционен трибунал“ (Шаблон:Lang-fr) по време на Френската революция, Октомврийската революция и Гражданската война в Русия е извънреден съд, работещ „по законите на революцията“, тоест – както решат „съдиите“, без де се съобразяват с кодифицирани общоприети правни норми. Оттогава това е нарицателно за съд, който се опира на сила и произвол, а не на правните норми, които ако ги има са с обратна сила.
Не всеки трибунал или извънреден съд в историята е незаконен.
В България
В историята на България най-типичния пример за извънреден съд (свързван семантично с трибунал) е тъй наречения Народен съд. На 30.09.1944 г. 62-то правителство на България на Отечествения фронт (дошло на власт в резултат от окупацията на страната от Червената армия) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП (к) тогава земеделци на Никола Петков и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея – в изпълнение на програмата на Отечествения фронт. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“ на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
Незаконността на Народният съд се извежда от следното:
- Липсва правно основание по смисъла на позитивното право за създаване на този извънреден съд, и съответно за провеждането на наказателен процес, осъждането на „виновниците“ и изпълнението на смъртните им присъди издадени от този „съд“. В този смисъл, всичко извършено де факто от „трибунала“ е де юре престъпно;
- Материалният наказателен „закон“ въз основа на който са издадени присъдите на „виновниците“, не е закон като акт на Народното събрание (законодателния орган), а подзаконов нормативен акт. Не само наредбата, но и евентуален наказателен закон според основния принцип в пеналистиката Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali в случая поради обратната си сила, се явяват незаконни;
- Случаят касае не наказателна отговорност за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред.
Съгласно настоящата Конституция на България, извънредни съдилища в правова държава, каквато е страната, не се допускат[1].
Източници
- ↑ Конституция на Република България чл. 119, ал. 3