Георги Трайчев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 30: | Ред 30: | ||
{{Цитат|Сърби и гърци, виждайки изоставено туй българско население на произвола на съдбата, не правиха ли и правят още опити да обсебят туй население в лоното на своите уж вероизповедни пропаганди. Къде са нашите черковно-училищни органи в албанската държава? Къде е българският епископ, който да представлява българската екзархия и да прибере под свое ведомство туй национално българско паство? Аз мисля, че е дошло вече време сериозно да се застъпим за българщината в Албания, там поне, където закони и условия ни дават право на покровителство, за да не ни изпреварят един ден сръбската и гръцката пропаганди. Дано бъдем поне сега чути.<ref>Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.</ref>}} |
{{Цитат|Сърби и гърци, виждайки изоставено туй българско население на произвола на съдбата, не правиха ли и правят още опити да обсебят туй население в лоното на своите уж вероизповедни пропаганди. Къде са нашите черковно-училищни органи в албанската държава? Къде е българският епископ, който да представлява българската екзархия и да прибере под свое ведомство туй национално българско паство? Аз мисля, че е дошло вече време сериозно да се застъпим за българщината в Албания, там поне, където закони и условия ни дават право на покровителство, за да не ни изпреварят един ден сръбската и гръцката пропаганди. Дано бъдем поне сега чути.<ref>Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.</ref>}} |
||
През 20-те години на ХХ век е учител в ІV Софийска прогимназия. |
|||
Умира в София в 1943 година. |
Умира в София в 1943 година. |
Версия от 12:06, 2 април 2018
Георги Трайчев | |
български просветен деец и революционер | |
Роден |
2 октомври 1869 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Семейство | |
Подпис | |
Георги Трайчев в Общомедия |
Георги Трайчев Георгимайков с псевдоними Вестителов, Г. Майков[1] е български просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Георги Трайчев Георгимайков е роден в 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия[2] и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.
До Балканската война работи като училищен инспектор н Дебърска епархия.[3] След Междусъюзническата война Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф Любомир Милетич в рамките на Научната експедиция в Македония и Поморавието. Пише спомени и книги на македонска тематика.[4][5]
В своя статия за българите в Албания пише:
„ | Сърби и гърци, виждайки изоставено туй българско население на произвола на съдбата, не правиха ли и правят още опити да обсебят туй население в лоното на своите уж вероизповедни пропаганди. Къде са нашите черковно-училищни органи в албанската държава? Къде е българският епископ, който да представлява българската екзархия и да прибере под свое ведомство туй национално българско паство? Аз мисля, че е дошло вече време сериозно да се застъпим за българщината в Албания, там поне, където закони и условия ни дават право на покровителство, за да не ни изпреварят един ден сръбската и гръцката пропаганди. Дано бъдем поне сега чути.[6] | “ |
През 20-те години на ХХ век е учител в ІV Софийска прогимназия.
Умира в София в 1943 година.
Трудове
- Албум "Бигорски монастир Свети Иван Предтеча"
- Албум "Ставропигиален храм паметник "Св. Александър Невски"
- "Към терминологията на българската флора и фауна", публикувано във в. "Вести", год. IX, брой 62, 69 и 70; год. Х, брой 63 и год. ХI, брой 54; Цариград, 1899 година
- "Бележки върху козните и домогванията на елинизма в Македония от най-ново време; съвременни разкрития", София, 1904 г.
- "Преспа; Преспанското Езеро; Старини в Преспа", София, 1923 г.
- Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. София, Македонска библиотека № 6. Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 384.
- Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 256.
- "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941
- "Описание на с. Богданци (Гевгелийска околия)"
- Трайчев, Георги. „Мариово“, Македонска библиотека №1, София 1923.
- „Дойран и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София 1923.
- Трайчев, Георги. „Преспанското езеро“, Македонска библиотека №4, София 1924.
- „Принос към историята на революционното дело в Македония (Прилепско)“, София 1925.
- „Духовните качества на македонските българи“, Македонска библиотека №7, София 1928.
- "Les Qualites Spirituelles Des Bulgares de Macedoine", Sofia, 1930 година
- „Спомени от моето 40-годишно учителство (1889 - 1929)“, София, 1929.
- „Какво са дали македонците на българското племе“, статия, публикувана в списание „Отец Паисий“, г. III, кн. 1, София, 1930 г.
- "Миналото на град Прилеп", София, 1925 година
- "За родното мѣсто на прочутия църковенъ пѣвецъ Иоанъ Кукузелъ", публикувано в сп. "Училищен преглед", книга 39, София, 1940 година
- "Принос към историята на първия охридски архиепископ Йоан от Дебърско", публикувано в сп. "Училищен преглед", книга 39, София, 1940 година
- "Спомени от 50-годишният ми юбилей; 1891-1941", София, 1942 година
- "Славянски свидетелства за езика на македонските българи", публикувано във в-к "20 юлий", год. I, бр. 15, София, 20 юли 1924 г.
-
„Мариово“
-
„Преспанското езеро“
-
„Духовните качества на македонските българи“
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941, с. ІІІ
- ↑ Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 - 789.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.