Пелагония: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Галерия: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
[[File:Ethnological Museum (Podmocani) 09.JPG|мини|250п|Носия от Прилепското поле, [[Подмочански етнографски музей]]]]
[[File:Ethnological Museum (Podmocani) 09.JPG|мини|250п|Носия от Прилепското поле, [[Подмочански етнографски музей]]]]
[[File:Ethnological Museum (Podmocani) 10.JPG|мини|250п|Носия от Горните села - селата южно от Битоля, [[Подмочански етнографски музей]]]]
[[File:Ethnological Museum (Podmocani) 10.JPG|мини|250п|Носия от Горните села - селата южно от Битоля, [[Подмочански етнографски музей]]]]
'''Пелагония''' ({{Lang-el|Πελαγονία}}; {{lang-mk|Пелагонија}}) или '''Прилепско-Битолско-Леринското поле''', наричано от българите просто '''Поле''', е най-голямата [[котловина]] в географската област [[Македония (област)|Македония]], разделена днес между [[Република Македония]] - северната част и [[Република Гърция]] - южната.
'''Пелагония''' ({{Lang-el|Πελαγονία}}; {{lang-mk|Пелагонија}}) или '''Прилепско-Битолско-Леринското поле''', наричано от българите просто '''Поле''', е най-голямата [[котловина]] в географската област [[Македония (област)|Македония]], разделена днес между [[Република Македония]] - северната част и [[Република Гърция|Гръцката република]] - южната.


== Етимология ==
== Етимология ==

Версия от 22:26, 22 октомври 2018

Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Република Македония и Гърция
Носия от Прилепското поле, Подмочански етнографски музей
Носия от Горните села - селата южно от Битоля, Подмочански етнографски музей

Пелагония (Шаблон:Lang-el; Шаблон:Lang-mk) или Прилепско-Битолско-Леринското поле, наричано от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Република Македония - северната част и Гръцката република - южната.

Етимология

Името Пелагония е античното название на областта и днес то има единствено книжовна употреба като обединително на трите съставни полета на котловината - Прилепското и Битолското в Република Македония и Леринското в Гърция. Освен тези три полета в областта има обособени и още няколко по-малки като Гладно поле и Добро поле.

Физикогеографски характеристики

Котловината има овална форма силно издължена в посока север-юг, като най-северното ѝ село е Стровия в Община Долнени на Република Македония, а най-южното Долно Котори в гръцкия дем Лерин. На север Пелагония е затворена от планината Даутица, а на северозапад от Бушова планина, които я отделят от областта Поречие.

На запад планините Баба и Драгишец я отделят от Крушевско, Дървеник от областта Демир Хисар, а Пелистер от областите Горна Преспа в Република Македония и Голема Преспа в Гърция. Нередската планина или Вич (на гръцки Вици) отделя на югозапад Пелагония от областта Кореща (на гръцки Корестия), а на юг от областта Саръгьол. На югоизток Малка Нидже отделя областта от Петърското (Петрес) и Островското езеро (Вегоритида), на изток Селечката планина от областта Мариово, а на североизток Бабуна планина от областта Азот. На север Пелагония се свързва чрез прохода Плетвар с Раец и Тиквешията и с Градско на Вардара, а през Бабуна се свързва с Велес.[1]

Основната водна артерия на областта е река Църна (Черна), която навлиза в областта от Демир Хисар при село Бучин и я напуска към Мариово при село Брод. Църна напоява Битолското поле в средата на Пелагония. На север през Прилепското поле текат притоците на Църна Блато и Прилепската Стара река, а на юг Леринското поле се напоява от Леринската река Сакулева и притока и Стара река.

Прилепското и Битолското поле са наклонени на юг, а Леринското - на север.

Галерия

Вижте също

Бележки

  1. Македонска мисъл, том 1-2, МНИ, 1945, стр. 315.