Георги Караманев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м интервал |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 10 май 1931 г. в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в гр. [[Брезово]], после Института по народно стопанство „Плеханов“ – [[Москва]]. Започва кариерата си като комсомолски секретар в [[Пловдив]]. От 1944 е член на РМС, а от 1951 и на [[БКП]]. От 1958 до 1963 г. е секретар на ЦК на [[ДКМС]]. След това става секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. През 1964 г. става първи секретар на Градския комитет на БКП в Пловдив. Освен това е началник на управление „Българска кинематография“ и първи заместник-председател на Софийския народен съвет.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 142</ref> Дългогодишен народен представител от Пловдив, [[Видин]], [[София]]. От 1969 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия. През [[1971]] поема поста министър на вътрешната търговия и услугите от [[Пеко Таков]], на който е до януари [[1984]]г , когато е избран след структурни промени в правителството за министър на търговията с потребителски стоки какъвтое до януари [[1986]]г когато министерството е закрито , а Георги Караманев е преизбран за заместник-председател на Министерския съвет какъвто е от [[1982]] и продължава да е до август [[1987]]г и е избран и за председател на Социалния съвет при МС , на който пост също е до август 1987г когато този съвет е закрит.От[[1987]] до юни [[1988]]г Георги Караманев е председател на създадената Асоциация "Търговия и услуги" която е стопанска обществена организация доброволен съюз на самоуправляващите се стопански предприятия в областта на търговията и услугите. Асоциацията е закрита през юни 1988г , а през юли [[1988]], Георги Караманев е назначен за посланик в [[Република Гърция]] какъвто е до март [[1991]]г когато е освободен от поста и пенсиониран. От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на [[ЦК на БКП]]. Между 1976 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в Пето,Шесто ,Седмо , Осмо и Девето народно събрание. |
Роден е на 10 май 1931 г. в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в гр. [[Брезово]], после Института по народно стопанство „Плеханов“ – [[Москва]]. Започва кариерата си като комсомолски секретар в [[Пловдив]]. От 1944 е член на РМС, а от 1951 и на [[БКП]]. От 1958 до 1963 г. е секретар на ЦК на [[ДКМС]]. След това става секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. През 1964 г. става първи секретар на Градския комитет на БКП в Пловдив. Освен това е началник на управление „Българска кинематография“ и първи заместник-председател на Софийския народен съвет.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 142</ref> Дългогодишен народен представител от Пловдив, [[Видин]], [[София]]. От 1969 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия. През [[1971]] поема поста министър на вътрешната търговия и услугите от [[Пеко Таков]], на който е до януари [[1984]]г , когато е избран след структурни промени в правителството за министър на търговията с потребителски стоки какъвтое до януари [[1986]]г когато министерството е закрито , а Георги Караманев е преизбран за заместник-председател на Министерския съвет какъвто е от [[1982]] и продължава да е до август [[1987]]г и е избран и за председател на Социалния съвет при МС , на който пост също е до август 1987г когато този съвет е закрит.От[[1987]] до юни [[1988]]г Георги Караманев е председател на създадената Асоциация "Търговия и услуги" която е стопанска обществена организация доброволен съюз на самоуправляващите се стопански предприятия в областта на търговията и услугите. Асоциацията е закрита през юни 1988г , а през юли [[1988]], Георги Караманев е назначен за посланик в [[Република Гърция]] какъвто е до март [[1991]]г когато е освободен от поста и пенсиониран. От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на [[ЦК на БКП]]. Между 1976 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в Пето, Шесто , Седмо , Осмо и Девето народно събрание. |
||
През [[1991]] е уволнен, образувано е дело срещу него за злоупотреба с влияние, по което е оправдан. През 1993г е обвинен по Дело номер 3 за подписани в качеството му на Зам.председател на Министерския съвет правителствени решения предоставени безвъзмездни помощи на страни от Третия свят. Делото е прекратено през 2000г .В края на [[2008]] г. осъждат заедно със [[Стоян Михайлов]], [[Станиш Бонев]], [[Емил Христов]], [[Милко Балев]], [[Йордан Йотов]], [[Григор Стоичков]], [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]] България в [[Европейски съд|Европейския съд]] по правата на човека в [[Страсбург]] за несправедлив и неразумно дълъг процес срещу тях. Между 2001 и 2006 г. публикува свои мемоари<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 305, ISBN 954-528-790-X</ref>. |
През [[1991]] е уволнен, образувано е дело срещу него за злоупотреба с влияние, по което е оправдан. През 1993г е обвинен по Дело номер 3 за подписани в качеството му на Зам.председател на Министерския съвет правителствени решения предоставени безвъзмездни помощи на страни от Третия свят. Делото е прекратено през 2000г .В края на [[2008]] г. осъждат заедно със [[Стоян Михайлов]], [[Станиш Бонев]], [[Емил Христов]], [[Милко Балев]], [[Йордан Йотов]], [[Григор Стоичков]], [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]] България в [[Европейски съд|Европейския съд]] по правата на човека в [[Страсбург]] за несправедлив и неразумно дълъг процес срещу тях. Между 2001 и 2006 г. публикува свои мемоари<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 305, ISBN 954-528-790-X</ref>. |
Версия от 13:06, 26 октомври 2018
Георги Караманев | |
български политик и общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Народен представител в: V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС |
Георги Митев Караманев е български политик общественик и дипломат , дългогодишен деец на Българската комунистическа партия, министър на вътрешната търговия и услугите от 1971 до 1984 , министър на търговията с потребитрелски стоки от 1984 до 1986 , Зам.председател на Министерския съвет през 1982-1987г , председател на Социалния съвет при Министерския съвет от 1986 до 1987 , председател на асоциация "Търговия и услуги" от 1987 до юли 1988г и полсланик на България в Гърция от юли 1988 до март 1991 година.
Биография
Роден е на 10 май 1931 г. в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в гр. Брезово, после Института по народно стопанство „Плеханов“ – Москва. Започва кариерата си като комсомолски секретар в Пловдив. От 1944 е член на РМС, а от 1951 и на БКП. От 1958 до 1963 г. е секретар на ЦК на ДКМС. След това става секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. През 1964 г. става първи секретар на Градския комитет на БКП в Пловдив. Освен това е началник на управление „Българска кинематография“ и първи заместник-председател на Софийския народен съвет.[1] Дългогодишен народен представител от Пловдив, Видин, София. От 1969 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия. През 1971 поема поста министър на вътрешната търговия и услугите от Пеко Таков, на който е до януари 1984г , когато е избран след структурни промени в правителството за министър на търговията с потребителски стоки какъвтое до януари 1986г когато министерството е закрито , а Георги Караманев е преизбран за заместник-председател на Министерския съвет какъвто е от 1982 и продължава да е до август 1987г и е избран и за председател на Социалния съвет при МС , на който пост също е до август 1987г когато този съвет е закрит.От1987 до юни 1988г Георги Караманев е председател на създадената Асоциация "Търговия и услуги" която е стопанска обществена организация доброволен съюз на самоуправляващите се стопански предприятия в областта на търговията и услугите. Асоциацията е закрита през юни 1988г , а през юли 1988, Георги Караманев е назначен за посланик в Република Гърция какъвто е до март 1991г когато е освободен от поста и пенсиониран. От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Между 1976 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в Пето, Шесто , Седмо , Осмо и Девето народно събрание.
През 1991 е уволнен, образувано е дело срещу него за злоупотреба с влияние, по което е оправдан. През 1993г е обвинен по Дело номер 3 за подписани в качеството му на Зам.председател на Министерския съвет правителствени решения предоставени безвъзмездни помощи на страни от Третия свят. Делото е прекратено през 2000г .В края на 2008 г. осъждат заедно със Стоян Михайлов, Станиш Бонев, Емил Христов, Милко Балев, Йордан Йотов, Григор Стоичков, Иван Илиев, Георги Йорданов България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за несправедлив и неразумно дълъг процес срещу тях. Между 2001 и 2006 г. публикува свои мемоари[2].
Женен, съпруга Нинел (починала 2017г), с двама сина – Димитър и Владимир и 3 внуци.
Източници
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 142
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 305, ISBN 954-528-790-X