Константин Иванов Робев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на [[Вардарска Македония]]. Според спомените на [[Михаил Огнянов]] интелектуалците от неговия кръг |
Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на [[Вардарска Македония]]. Според спомените на [[Михаил Огнянов]] интелектуалците от неговия кръг |
||
{{цитат|''С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на [[Българска екзархия|Екзархията]] е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...''}} |
{{цитат|1=''С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на [[Българска екзархия|Екзархията]] е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...''}} |
||
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на [[Битолска област]]. Бил е председател на дружеството на резервните офицери с подпредседател [[Христо Светиев]]<ref>Кочанковски, Jован,Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165</ref>. |
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на [[Битолска област]]. Бил е председател на дружеството на резервните офицери с подпредседател [[Христо Светиев]]<ref>Кочанковски, Jован,Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165</ref>. |
||
{{цитат|''Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...''}} |
{{цитат|1=''Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...''}} |
||
При налагането на властта на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в [[Идризово]]. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в [[Скопие]], включително известно време е управител на поликлиниката в квартала [[Гьорче Петров (квартал)|„Гьорче Петров“]]. |
При налагането на властта на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в [[Идризово]]. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в [[Скопие]], включително известно време е управител на поликлиниката в квартала [[Гьорче Петров (квартал)|„Гьорче Петров“]]. |
Версия от 14:44, 26 октомври 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Робев.
Константин Иванов Робев | |
български лекар и общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 февруари 1977 г.
|
Учил във | Виенски университет |
Константин (Кочо) Иванов Робев (понякога фамилията е назовавана и като Робе) е български лекар и общественик от ХХ век.
Биография
Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, той завършва българско основно и средно образовение. Заминава да следва в Австрия и заедно със своя близък състудент Константин Чилов завършва медицина във Виенския университет през 1925 година.
Завръща се в родната Битоля и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години като срезки (околийски) лекар отговаря за здравеопазването в Мариово.
Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на Вардарска Македония. Според спомените на Михаил Огнянов интелектуалците от неговия кръг
„ | С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на Екзархията е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията... | “ |
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на Битолска област. Бил е председател на дружеството на резервните офицери с подпредседател Христо Светиев[1].
„ | Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население... | “ |
При налагането на властта на Титова Югославия д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в Идризово. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в Скопие, включително известно време е управител на поликлиниката в квартала „Гьорче Петров“.
Фамилия
Д-р Константин (Кочо) Робев е син на Иван (1853-1908) и внук на д-р Константин Ангелов Робев (1818-1900). Има трима братя - Димитър (1890-1907, загинал като секретар на прилепската чета на ВМОРО), Наум (1892-1917, загинал като български офицер) и Евтим (1883-1966) и две сестри - Олимпия (по мъж Баласчева, 1880-1936) и Мария (по мъж Търпенова). Оженва се около 1930 година за Вера Стоянова-Робева, от която има две дъщери - Виктория (р. на 26.09.1932 г., по мъж Рамаданович) и Мимоза (р.1937 г.) и един син - Иван (р. 1942 г.).
Стефан Робев (1750 - 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ангел Робев (1785 - 1861) | Анастас Робев (1789 - 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Константин Робев (1818 - 1900) | Наум Робев (1833 - 1863) | Евтим Робев (1835 - 1863) | Стефан Робев (1842 - 1880) | Димитър Робев (1822 - 1880) | Никола Робев (1831 - 1906) | Мария Радева (1858 - ?) | Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? — около 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Паунчев | Апасия Робева | Ангел Робев (1868 - 1948) | Иван Робев (1853 - 1908) | Константин Робев (1871 - 1946) | Антон Робев (1875 - 1947) | Владимир Робев (1879 - 1971) | Виктория Христович | Михаил Христович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Алексиев (1892 - 1975) | Хариклия Алексиева | Константин Робев (1901 - ?) | Теодосий Робев (1903 - 1996) | Димитър Робев (1890 - 1907) | Константин Робев (1897 - 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
- ↑ Кочанковски, Jован,Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165
- [1] Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, 2003, с. 101-212.
- Бојаџиевски, Петар и Рената Бојаџиевска - Цветковска. Здравството во Битола.1944-2004. Битола, 2006, с. 197.