Ерзянски език: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м форматиране: 3x заглавие-стил, 2x нов ред, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor) |
м интервал |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== Особености == |
== Особености == |
||
*Малък брой гласни звукове за разлика от останалите [[угро-фински езици]]: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки. |
* Малък брой гласни звукове за разлика от останалите [[угро-фински езици]]: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки. |
||
*Липса на [[дифтонг]]и. |
* Липса на [[дифтонг]]и. |
||
*Свободно ударение за разлика от останалите [[угро-фински езици]]. |
* Свободно ударение за разлика от останалите [[угро-фински езици]]. |
||
*Има 11 падежа. |
* Има 11 падежа. |
||
*Окончанията за притежание се различават от тези в [[мокшански език|мокшанския език]]. |
* Окончанията за притежание се различават от тези в [[мокшански език|мокшанския език]]. |
||
== Влияние на други езици == |
== Влияние на други езици == |
Версия от 04:01, 17 ноември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерзянски език эрзянь кель | |
Страна | Мордовия |
---|---|
Регион | Поволжие |
Говорещи | 85 хиляди |
Писменост | Кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Уралски Мордовски Ерзянски | |
Кодове | |
ISO 639-2 | myv |
ISO 639-3 | myv |
Ерзянски език в Общомедия |
Ерзянският език е един от двата главни мордовски езика. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на руския език сред народа на Мордовия.
Писменост
Използва се руската кирилица без допълнителни букви.
Особености
- Малък брой гласни звукове за разлика от останалите угро-фински езици: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки.
- Липса на дифтонги.
- Свободно ударение за разлика от останалите угро-фински езици.
- Има 11 падежа.
- Окончанията за притежание се различават от тези в мокшанския език.
Влияние на други езици
Индоиранско влияние
Ерзяните са имал отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: Эрзянь (етническо самоназвание) (< иран. *arzunah ~ санскр. arjunaś „светъл, бял“), азор „господар“ (< праиндоиран.: санскр. asuraś „бог, господар“), верьгиз „вълк“ (< иран.: санскр. vrkaś), вирез „агне“, кшни „желязо“ (праморд. *kertńi < иран. *kārt-: авест. karetah „нож“), кудо „къща“, медь „мед“, мирде „съпруг“, одар „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ūdhar), Паз „бог“ (< иран. bhagah), сырне „злато“ (авест. zaraniiah), сядо „сто“, узере „брадва“.
Балтийско влияние
В ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: суро „просо“ (лит. sora – възможен е и обратен път на заемане), пурцуз „прасе“ (< лит. paršas), кардаз „двор“ (< лит. gardas), муськемс „мия“ (< лит. mazgoti „мия“).
|