Валахади: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове |
м интервал; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Makedonien ethnisch (1892).JPG|мини|250п|Германска етническа карта на Македония от 1892 г. Валахадите са в жълто.]] |
||
[[ |
[[Файл:Vrostiani Valahads 1923.jpeg|мини|250п|Валахади във [[Агии Анаргири (дем Горуша)|Врощяни]] в 1923 година, малко преди изселването им в Турция]] |
||
'''Валахади''' или '''валаади''' или '''влахади''' ({{lang-el|Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес}}) е наименование, с което се обозначават [[гръцки език|гръцкоговорещи]] [[ислям|мюсюлмани]], живеещи в [[Османска империя|Османската империя]]. |
'''Валахади''' или '''валаади''' или '''влахади''' ({{lang-el|Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес}}) е наименование, с което се обозначават [[гръцки език|гръцкоговорещи]] [[ислям|мюсюлмани]], живеещи в [[Османска империя|Османската империя]]. |
||
Смята се, че валаадите са потомци на [[гърци]] [[християни]], приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на [[Егейска Македония]] - районите на Ляпчища (днес [[Неаполи (дем Горуша)|Неаполи]]) и [[Гревена]] по средното течение на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон). Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци-мюсюлмани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_b.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.]</ref> Според гръцка статистика от 1904 година в казите [[Населица]] (Ляпчища) и Гревена на [[Серфидженски санджак|Серфидженския санджак]] живеят 16 070 валахади.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref> |
Смята се, че валаадите са потомци на [[гърци]] [[християни]], приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на [[Егейска Македония]] - районите на Ляпчища (днес [[Неаполи (дем Горуша)|Неаполи]]) и [[Гревена]] по средното течение на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон). Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци-мюсюлмани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_b.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.]</ref> Според гръцка статистика от 1904 година в казите [[Населица]] (Ляпчища) и Гревена на [[Серфидженски санджак|Серфидженския санджак]] живеят 16 070 валахади.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref> |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Често се смята, че името ''валахади'' произхожда от власи, и че валахадите са съответно от [[арумъни|арумънски]] произход. Но албанологът [[Густав Вайганд]] смята, че то произлиза от "Вайалла" - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.<ref>[http://www.promacedonia.org/gw/gw_2_1.html Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.]</ref> |
Често се смята, че името ''валахади'' произхожда от власи, и че валахадите са съответно от [[арумъни|арумънски]] произход. Но албанологът [[Густав Вайганд]] смята, че то произлиза от "Вайалла" - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.<ref>[http://www.promacedonia.org/gw/gw_2_1.html Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.]</ref> |
||
==Литература== |
== Литература == |
||
* [http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b6.htm Васил Кънчов. Гърци-мюсюлмани, в: „Македония. Етнография и статистика“, София 1900] |
* [http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b6.htm Васил Кънчов. Гърци-мюсюлмани, в: „Македония. Етнография и статистика“, София 1900] |
||
* {{икона|en}} [http://www.promacedonia.org/en/av/av_10_1.htm Апостолос Вакалопулос. Валахадите в Западна Македония, в: "История на Македония 1354-1833", Солун 1973] |
* {{икона|en}} [http://www.promacedonia.org/en/av/av_10_1.htm Апостолос Вакалопулос. Валахадите в Западна Македония, в: "История на Македония 1354-1833", Солун 1973] |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
* Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Συμβολή εις την μελέτη του θέματος των Βαλλαάδων", Μακεδονικά 17, Θεσσαλονίκη 1977. |
* Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Συμβολή εις την μελέτη του θέματος των Βαλλαάδων", Μακεδονικά 17, Θεσσαλονίκη 1977. |
||
==Вижте също== |
== Вижте също == |
||
* [[Гърци]] |
* [[Гърци]] |
||
* [[Помаци]] |
* [[Помаци]] |
||
Версия от 04:55, 4 декември 2018
.jpg)
Валахади или валаади или влахади (Шаблон:Lang-el) е наименование, с което се обозначават гръцкоговорещи мюсюлмани, живеещи в Османската империя.
Смята се, че валаадите са потомци на гърци християни, приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония - районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмон). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци-мюсюлмани.[1] Според гръцка статистика от 1904 година в казите Населица (Ляпчища) и Гревена на Серфидженския санджак живеят 16 070 валахади.[2]
Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ромеика. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия - в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.
На днешна българска територия е имало едно гръцко помашко село - Лялево в Пирин.
Често се смята, че името валахади произхожда от власи, и че валахадите са съответно от арумънски произход. Но албанологът Густав Вайганд смята, че то произлиза от "Вайалла" - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.[3]
Литература
- Васил Кънчов. Гърци-мюсюлмани, в: „Македония. Етнография и статистика“, София 1900
- ((en)) Апостолос Вакалопулос. Валахадите в Западна Македония, в: "История на Македония 1354-1833", Солун 1973
- Αναστασιάδης, Β.Κ., “Οι Βαλαάδες και οι μικρασιάτες πρόσφυγες του Νομού Γρεβενών” Πρακτικά Α΄ Συνεδρίου των απανταχού Γρεβενιωτών, 1994.
- Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Συμβολή εις την μελέτη του θέματος των Βαλλαάδων", Μακεδονικά 17, Θεσσαλονίκη 1977.
Вижте също
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.
