Рисунка

техники за рисуване

Различните видове бои обикновено се различават по средата, в която се вгражда пигмента. Това определя техническите параметри на боята, като вискозитет, смесваемост, разтворимост, време за сушене и др. Маслена живопис Маслената живопис е процес на боядисване с пигменти, които се свързват с помощта на масло. Пастелна живопис Пастелите могат да бъдат разделени на три типа - сух, маслен и восъчен. Има два основни типа сухи пастели: твърди и меки. Акрилна живопис Акрилните бои са бързо засъхващи бои супендирани в емулсия на акрилен полимер Акварелна живопис Акварел  се рисува с боя, която се размива предварително във вода и с четка върху хартия, а в източната традиция (Китай, Япония, Корея) често и върху текстилна основа. Темперна живопис Темпера е доминиращ и основен модел на рисуване, преобладаващ през европейското Средновековие. Самите темперни бои са едни от най-древните. Живопис с мастило Картините с мастило са направени с течност, която съдържа пигмент и/или боя и се използва за оцветяване на повърхността, за да се получи изображение, текст или дизайн. Мастилото се използва за рисуване с перо или четка. То може да бъде сложна среда, съставено от разтворители, пигменти, бои, смоли, смазки и други материали. Компонентите на мастилата служат за много различни цели - контрол на потока, цвета и дебелината на мастилото, както и външния му вид. Използва се най-вече в китайската и японска традиционна живопис в съчетание с други техники. Живопис с цветни моливи Цветните моливи имат твърд пигмент, поставен в някаква обвивка. При черните моливи това обикновено е графит. Цветните моливи имат прибавени пигменти към графита. Появяват се в началото на XX-ти век и стават много популярни през втората му половина. Използват се основно за рисуване в училище от по-малките ученици. Те се подострят с острилка при изхабяване. С тях се рисува изключително върху хартия. Енкаустика Енкаустиката е рядък и специфичен вид живописна техника. Основният пластификатор на боите е восъкът, поради което често техниката е наричана и восъчна живопис. Стенопис Както личи от самото име, стенопис е картина върху стена. Това е един от методите, използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес. Фреската е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който постните бои (темпера, гваш и др.) се налагат върху прясна, още влажна основа (мазилка) - оттам и името на тази живописна техника (за разлика от секо - рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, преди грундът (мазилката) да е изсъхнал. Поставеният живописен слой се слива с основата и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен. Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието "фреско" с течение на времето се превръща в синоним на стенопис. Графити Графити са рисунките или надписите на обществени места (стени на къщи, метро, улица), обикновено изпълнени със спрейове. Те са част от неформалната градска култура, но корените им са в най-древното минало (скалната живопис например). Името идва през английски от италиански, вероятно означаващо одрасквам, набраздявам някаква повърхност. Гваш Гваш е вид водна боя от минерален произход, приготвена в разтвор с растително лепило. Той има голяма покривна способност и с него се работи върху хартия, най-вече при рисуване на плакати и илюстрации. Различава се от акварела по това че е по-гъст и частиците в разтвора са по-едри, както и по съдържанието натебешир, който прави цветовете по-матови и с по-висока отражателна способност. Когато той изсъхне, цветовете изглеждат по-различно отколкото докато боята е мокра. През 1952 г. Анри Матис рисува с гваш известната си серия от сини актове. Велатура Велатурата е вид живописна техника. Представлява нанасяне на различни по нюанс полупрозрачни бои върху основния живописен слой. Придава мекота и игра на светлината. Може да бъде декоративна или съществена част от живописното произведение. Използва се при всички образци на класическата живопис на Запад, както и в иконографията.

Рисунка на Микеланджело изпълнена със сангин

Рисунката е изображение направено върху плоска повърхност (хартия, картон, плат, стена и други) с помощта на рисувателен материал. Тя е първоосновата на графиката, живописта, скулптурата и приложни изкуства. Умението да се създаде рисунка е необходимо в модния и промишлен дизайн, както и на художниците сценографи, аниматори и създатели на компютърни игри. Поради тази причина изучаването ѝ е част от обучението на всеки художник.

Материалите и инструментите необходими за направата на рисунка са същите като при графиката, която произлиза от нея. Сред най-често използваните са молив, въглен, креда, сангин, туш и перо, бои и четки.

Обикновено художниците си служат с рисунката като помощно средство при създаване на своите картини, графики и скулптури. Тя е необходима при изясняване на идеята, която ще бъде вложена в произведението. Чрез нея трябва да се набележат някои основни проблеми и задачи при изпълнението му: композиция, улавяне движението на фигурите, пропорционирането им, набелязване на перспективата и светлосянката, запечатване на характерни особености. Понякога рисунката може да се превърне в самостоятелно произведение на изкуството. Сред всепризнатите майстори на рисунката са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Дюрер, Рубенс и Рембранд. Пример за рисувач е българският художник Илия Бешков.

История

Създаването на рисунки е една от най-древните човешки дейности. Съхранени са пещерни рисунки датиращи от 20 000 г. пр.н.е. Те са правени върху стените с въглен и оцветени с бои приготвени от стрити на прах минерални вещества. Сред най-прочутите са рисунките в пещерите Ласко – Франция, и Алтамира – Испания. Създаването на рисунки продължава през цялата история на човечеството. Съхранени са рисунки принадлежащи на най-различни епохи и произлизащи от различни региони. През Средновековието и Ренесанса, майсторите са притежавали албуми със свои рисунки, които са служили като образец за учениците им.

Рисуване

Рисуването е пресъздаване на реални или имагинерни образи, събития, впечатления, импресии и т.н. до обединяването им в една композиционна, колоритна и идейна цялост. Различава се от простия акт на боядисване по вложените емоции и идеи, като картината е израз на вътрешни усещания.

Самото рисуване се извършва чрез нанасянето на цветове, контури, щрихи и петна върху рисувателна повърхност като хартия, дърво, стъкло и т.н. Рисунката направена с врязване на щрихи в твърда повърхност се нарича графит.

Ако думата „рисуване“ се използва в артистичното си значение, то се отнася за процеса на рисуване, съчетан с чертане, композиция и други естетически похвати, с цел да се изрази представата на рисуващия.

Вижте също

• Живопис