Георги Стрезов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 49: Ред 49:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1195 "Два санджака от Източна Македония"], публикувано в "Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец", кн. XXXVI и XXXVII, София, 1891 г.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1195 "Два санджака от Източна Македония"], публикувано в "Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец", кн. XXXVI и XXXVII, София, 1891 г.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1247 "L'Intervention et la Peninsule Balkanique"], Женева, 1893 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1247 "L'Intervention et la Peninsule Balkanique"], Женева, 1893 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2101 "Спомени от Солунската българска мъжка гимназия "Св. Кирил и Методи"], публикувано в сп. "Училищен преглед", кн. III, София, 1913 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1641 "Македонските емигранти в Швейцария през Световната война"], София, 1931 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1641 "Македонските емигранти в Швейцария през Световната война"], София, 1931 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1745 "Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens"], Женева, Швейцария, 1919 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1745 "Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens"], Женева, Швейцария, 1919 година

Версия от 19:16, 18 май 2019

Георги Стрезов
български юрист
Георги Стрезов, Наум Стрезов и майка им
Георги Стрезов, Наум Стрезов и майка им

Роден
Починал
5 октомври 1938 г. (73 г.)

Учил вЖеневски университет
Политика
Депутат
V ВНС   
Семейство
БащаЯнаки Стрезов
Георги Стрезов в Общомедия

Георги Янакиев Стрезов е български учен, историк и юрист.

Биография

Роден е в Охрид. Син е на видния български просветен деец Янаки Стрезов и братовчед на Кузман Шапкарев. В 1886 година Стрезов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[1] Между 1887-1890 година преподава в българско училище в Битоля, а след това в българското педагогическо училище в Сяр през 1891 година. Завършва право в Женева през 1894 година с дисертация на тема „Вмешателството и Балканите“. Последователно работи като член на окръжните съдилища в Пловдив, Варна и София. От 1896 година работи като адвокат в София. През 1898 година издава труда си „Бракоразводните дела пред епархийските духовни съдилища“[2], а същата година е делегат от станимашкото македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[3] Пише етнографски и исторически проучвания на македонска тематика.[4][5][6] В началото на 1902 година е кандидат за народен представител в изборите за XII Обикновено народно събрание в Трънската избирателна околия.[7]

През 1911 година е избран за народен представител във V Великото народно събрание. Между 1912-1918 година се занимава със защита и разпространяване на българските интереси в Македония. През 1919 година се намира в Швейцария, където пише брошурите „Сръбското разорение“, „Неизвестната Румъния“ и „Политическите борби на македонските българи“. През 1924 година издава книгата „Към север“ за обиколката му в Швеция и Норвегия. Член-учредител е на Македонския научен институт.[8] През 1926 година преустановява дейността си като адвокат. Издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид“ (1938). Умира на 5 октомври 1938 година. Оставя завещание за Македонския научен институт в размер на 100 000 лева[2].

Външни препратки

Бележки

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  2. а б Илюстрация Илинден, бр.103, стр.5-7
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891.
  5. Попстоилов, Антон. Спомени от Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“, в сп. „Училищен преглед“, кн. 3, ноември 1913, стр. 199 – 206.
  6. Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 44 – 51.
  7. Централен държавен архив, ф. 173К, оп. 2, а.е. 528, л. 38, 40.
  8. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.