Николай Криденер: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
== Семейство == |
== Семейство == |
||
* баща Паул Магнус фон Криденер, |
* баща - Паул Магнус фон Криденер, |
||
* майка Анна Мария фон Криденер, |
* майка - Анна Мария фон Криденер, |
||
* съпруга Анетта фон Криденер, |
* съпруга - Анетта фон Криденер, |
||
* син Федор Николаевич фон Криденер, |
* син - Федор Николаевич фон Криденер, |
||
* син Антон Николаевич фон Криденер, |
* син - Антон Николаевич фон Криденер, |
||
* син Павел Павлович фон Криденер. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Николай-фон-Криденер/6000000084991899934|заглавие=Geni.com|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> |
* син - Павел Павлович фон Криденер. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Николай-фон-Криденер/6000000084991899934|заглавие=Geni.com|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 18:42, 20 декември 2019
| Николай Павлович фон Криденер | |
| руски офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1891 г.
|
| Националност |  Русия |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ |
| Николай Павлович фон Криденер в Общомедия | |
барон Николай Павлович Криденер (на руски: Николай Павлович Криденер, нем. Nikolai Karl Gregor von Krüdener) е руски барон, офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография
Николай фон Криденер е роден на 10 март 1811 г. в град Талин в семейство от стар дворянски баронски род. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище и започва строева служба през 1828 г.
Завършва Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835). Последователно е командир на: Вюртемберския пехотен полк, Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1859 г.
Като командир на 27-ма пехотна дивизия участва в потушаването на Полско въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1865 г.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878).При подготовката на войната е назначен за командир на 9-ти армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.
На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари армията на Осман паша и да превземе Плевен. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква Задръжката Плевен и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.
В хода на зимното преминаване на Стара планина е началник на колона от Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в превземането на освобождаването на София и зимното прочистване на Тракия от остатъците на армиите на Сюлейман паша. Неговата колона освобождава Пловдив.
Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Назначен е за помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира на 17 февруари 1891 г. във Варшава.
Памет
Днес улица в град Никопол е наименувана „Генерал Н. Криденер“.
Семейство
- баща - Паул Магнус фон Криденер,
- майка - Анна Мария фон Криденер,
- съпруга - Анетта фон Криденер,
- син - Федор Николаевич фон Криденер,
- син - Антон Николаевич фон Криденер,
- син - Павел Павлович фон Криденер. [1]
Източници
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 101
|
