Родоски колос: Разлика между версии
м отстъп |
м без интервал |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
== Строителство == |
== Строителство == |
||
Строителството е поверено на [[Харес от Линдос|Харес]], родом от Линдос на остров Родос, който е участвал и преди в издигането на големи статуи. Неговият учител, [[Лизип]], е създал 22 метрова (70 |
Строителството е поверено на [[Харес от Линдос|Харес]], родом от Линдос на остров Родос, който е участвал и преди в издигането на големи статуи. Неговият учител, [[Лизип]], е създал 22 метрова (70 фута) бронзова статуя на Зевс в [[Таранто|Тарентум]]. |
||
Дванадесет години се труди над статуята Харес, за да създаде почти 36-метров бронзов гигант. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове. |
Дванадесет години се труди над статуята Харес, за да създаде почти 36-метров бронзов гигант. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове. |
Версия от 06:22, 9 януари 2020
Родоският колос (на гръцки: Κολοσσός της Ρόδου; на латински: Colossus Rhodi) е бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, издигната в пристанището на град Родос, на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от около 34 метра (112 фута) и е била една от най-високите статуи в древността[1]. Статуята е една от Седемте чудеса на света. Статуята е дело на Харес от Линдос и е построена в периода между 292 г. пр.н.е. и 280 г. пр.н.е..
Предистория
След разпада на държавата на Александър Македонски, управлението на Родос поел Птолемей I Сотер. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През 305 пр.н.е. синът на другия диадох Антигон I Монофталм – Деметрий I Полиоркет – обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.
Народът на Родос решил да продаде счупените обсадни оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството. Хелиос бил не просто почитано божество на острова – според легендите бил негов създател, изнесъл го от морските дълбини на ръцете си. Според Плиний Стари продали оставеното оръжие за 300 таланта [2] и решили да използват парите, за да построят гигантска статуя на техния бог Хелиос.
Строителство
Строителството е поверено на Харес, родом от Линдос на остров Родос, който е участвал и преди в издигането на големи статуи. Неговият учител, Лизип, е създал 22 метрова (70 фута) бронзова статуя на Зевс в Тарентум.
Дванадесет години се труди над статуята Харес, за да създаде почти 36-метров бронзов гигант. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.
За изготвянето на грандиозния монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо (равни съответно на 13 и 8 тона). Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос през 2 век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.
Гибелта на статуята
Колосът се издигал сравнително кратко – 56 години. През 226 пр.н.е. статуята била разрушена от земетресение. Както пише Страбон, „Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете“. Но дори и тогава Колосът удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос.[3] Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийският оракул предсказал, че така родосци ще обидят Хелиос и те отказали.
Отломките на Колоса останали на земята, както е описано от Страбон (XIV 2.5), в продължение на над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.
През 654 г. арабите превземат Родос и според Теофан Изповедник ги продават на „еврейски търговец от Едеса“.
Източници
- ↑ Колосът на Нерон е 100 или 120 фута според различните източници.
- ↑ Плиний Стари, „Естествена история“ xxxiv.18.
- ↑ Естествена история, кн 34, XVIII, 41.
Външни препратки
- ((en)) Колосът
- ((en)) Открий Родос
- ((en)) Пътеводител в Родос