Милутин Гарашанин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м излишен празен ред; козметични промени
Ред 9: Ред 9:
}}
}}


'''Милутин Гарашанин''' ({{lang|sr|Милутин Гарашанин|Milutin Garašanin}}) e [[Сърбия|сръбски]] [[политик]] ([[Сръбска прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняк]]) от времето на [[Милан Обренович|Милан]] и [[Александър Обренович|Александър Обреновичи]], министър-председател по време на [[Сръбско-българската война]] от 1885 година. Инициатор на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] в [[Македония (област)|Македония]]. Син на сръбския национален идеолог [[Илия Гарашанин]].
'''Милутин Гарашанин''' ({{lang|sr|Милутин Гарашанин|Milutin Garašanin}}) e [[Сърбия|сръбски]] [[политик]] ([[Сръбска прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняк]]) от времето на [[Милан Обренович|Милан]] и [[Александър Обренович]]и, министър-председател по време на [[Сръбско-българската война]] от 1885 година. Инициатор на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] в [[Македония (област)|Македония]]. Син на сръбския национален идеолог [[Илия Гарашанин]].


== Биография ==
== Биография ==

=== Образование и ранна кариера ===
=== Образование и ранна кариера ===
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си [[Белград]], по-късно в [[Политехника|политехническо]] училище в [[Париж]] и [[артилерия|артилерийска]] школа в [[Мец]]. Участва като офицер в [[Сръбско-турска война (1876)|сръбско-турските войни от 1876]] и от [[Сръбско-турска война (1877 – 1878)|1877–1878 година]].<ref name="hering-garasi">Hering, Gunnar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=852 Garašanin, Milutin], in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.</ref>
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си [[Белград]], по-късно в [[Политехника|политехническо]] училище в [[Париж]] и [[артилерия|артилерийска]] школа в [[Мец]]. Участва като офицер в [[Сръбско-турска война (1876)|сръбско-турските войни от 1876]] и от [[Сръбско-турска война (1877 – 1878)|1877–1878 година]].<ref name="hering-garasi">Hering, Gunnar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=852 Garašanin, Milutin], in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.</ref>
Ред 19: Ред 18:


=== Управление ===
=== Управление ===
⚫
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.<ref name="hering-garasi"/>

⚫
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.<ref name="hering-garasi"/>


[[Файл:Izvestaj za postavuvanje srpski vladici.JPG|дясно|мини|Писмо от сръбския посланик в Цариград [[Йеврем Груич]] до Гарашанин от юни 1885 година за опитите за назначаване на сръбски владици в Османската империя]]
[[Файл:Izvestaj za postavuvanje srpski vladici.JPG|дясно|мини|Писмо от сръбския посланик в Цариград [[Йеврем Груич]] до Гарашанин от юни 1885 година за опитите за назначаване на сръбски владици в Османската империя]]
Обезпокоен от българското национално движение, засилено след създаването на [[Княжество България]], Гарашанин замисля и привежда в действие мерки за организиране на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]]. Той повежда преговори с османското правителство за изпращане на сръбски [[Консул (дипломация)|консули]] и с [[Цариградската патриаршия]] за назначаване на сръбски [[Епископ|епископи]] в областта. Издейства въвеждане на сръбски учебници в училищата в Османската империя и подготвя издаването на вестник в [[Цариград]] за полемика с българския печат. Планът на Гарашанин, в който България се разглежда като основен враг на сръбските национални интереси и се предвижда сътрудничество с турци и гърци срещу българските тежнения, става основа за сръбската политика по [[Македонския въпрос]] през следващите години.<ref>Самарџић, Момир. Делатност Милутина Гарашанина на организовању српске пропаганде у Старој Србији и Македонији 1885. године: корени и план, в: [http://www.iib.ac.rs/docs/IstorijskiCasopis51%282004%29.pdf Историјски часопис, књ. LI (2004)]. Белград 2004, с. 119-120, 124-126. Посетен на 09.12.2017.</ref>
Обезпокоен от българското национално движение, засилено след създаването на [[Княжество България]], Гарашанин замисля и привежда в действие мерки за организиране на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]]. Той повежда преговори с османското правителство за изпращане на сръбски [[Консул (дипломация)|консули]] и с [[Цариградската патриаршия]] за назначаване на сръбски [[епископ]]и в областта. Издейства въвеждане на сръбски учебници в училищата в Османската империя и подготвя издаването на вестник в [[Цариград]] за полемика с българския печат. Планът на Гарашанин, в който България се разглежда като основен враг на сръбските национални интереси и се предвижда сътрудничество с турци и гърци срещу българските тежнения, става основа за сръбската политика по [[Македонския въпрос]] през следващите години.<ref>Самарџић, Момир. Делатност Милутина Гарашанина на организовању српске пропаганде у Старој Србији и Македонији 1885. године: корени и план, в: [http://www.iib.ac.rs/docs/IstorijskiCasopis51%282004%29.pdf Историјски часопис, књ. LI (2004)]. Белград 2004, с. 119-120, 124-126. Посетен на 09.12.2017.</ref>


През ноември 1885 година Гарашанин и крал Милан повеждат [[Сръбско-българска война|война срещу България]] в опит да добият териториални компенсации за териториалното уголемяване на [[Княжество България|българското княжество]] след [[Съединението]] с [[Източна Румелия]]. След [[Пиротско сражение|поражението при Пирот]] Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]] застава на страната на последната.<ref name="hering-garasi"/>
През ноември 1885 година Гарашанин и крал Милан повеждат [[Сръбско-българска война|война срещу България]] в опит да добият териториални компенсации за териториалното уголемяване на [[Княжество България|българското княжество]] след [[Съединението]] с [[Източна Румелия]]. След [[Пиротско сражение|поражението при Пирот]] Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]] застава на страната на последната.<ref name="hering-garasi"/>


=== След оттеглянето от властта ===
=== След оттеглянето от властта ===

След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за [[Конституция на Сърбия (1888)|конституционната реформа]] от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на [[Скупщина]]та) е сръбски дипломатически представител във [[Франция]].<ref name="hering-garasi"/>
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за [[Конституция на Сърбия (1888)|конституционната реформа]] от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на [[Скупщина]]та) е сръбски дипломатически представител във [[Франция]].<ref name="hering-garasi"/>


Версия от 18:54, 14 януари 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Милутин Гарашанин.
Милутин Гарашанин
Милутин Гарашанин
сръбски политик
Роден
1762 г.
Починал
1842 г. (80 г.)
Семейство
РодГарашанин
ДецаИлия Гарашанин

Милутин Гарашанин (на сръбски: Милутин Гарашанин или Milutin Garašanin) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година. Инициатор на сръбската пропаганда в Македония. Син на сръбския национален идеолог Илия Гарашанин.

Биография

Образование и ранна кариера

Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си Белград, по-късно в политехническо училище в Париж и артилерийска школа в Мец. Участва като офицер в сръбско-турските войни от 1876 и от 1877–1878 година.[1]

Гарашанин влиза в политиката още преди войните – през 1874 година, когато е избран за депутат. След войните става съосновател (заедно с Милан Пирочанац) на Прогресивната партия, която се бори с радикалите на Никола Пашич за ограничаване на парламента и засилване на княжеската (след 1882 – кралската) власт. От 1880 до 1883 година е министър на вътрешните работи в правителството на Пирочанац.[1]

Управление

Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след Тимошката буна, като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.[1]

Писмо от сръбския посланик в Цариград Йеврем Груич до Гарашанин от юни 1885 година за опитите за назначаване на сръбски владици в Османската империя

Обезпокоен от българското национално движение, засилено след създаването на Княжество България, Гарашанин замисля и привежда в действие мерки за организиране на сръбската пропаганда в Македония. Той повежда преговори с османското правителство за изпращане на сръбски консули и с Цариградската патриаршия за назначаване на сръбски епископи в областта. Издейства въвеждане на сръбски учебници в училищата в Османската империя и подготвя издаването на вестник в Цариград за полемика с българския печат. Планът на Гарашанин, в който България се разглежда като основен враг на сръбските национални интереси и се предвижда сътрудничество с турци и гърци срещу българските тежнения, става основа за сръбската политика по Македонския въпрос през следващите години.[2]

През ноември 1885 година Гарашанин и крал Милан повеждат война срещу България в опит да добият териториални компенсации за териториалното уголемяване на българското княжество след Съединението с Източна Румелия. След поражението при Пирот Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му Наталия застава на страната на последната.[1]

След оттеглянето от властта

След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за конституционната реформа от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на Скупщината) е сръбски дипломатически представител във Франция.[1]

Бележки

  1. ↑ а б в г д Hering, Gunnar. Garašanin, Milutin, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.
  2. ↑ Самарџић, Момир. Делатност Милутина Гарашанина на организовању српске пропаганде у Старој Србији и Македонији 1885. године: корени и план, в: Историјски часопис, књ. LI (2004). Белград 2004, с. 119-120, 124-126. Посетен на 09.12.2017.
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Политика“         Портал „Политика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Милутин_Гарашанин&oldid=9817010“.