Фалос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor) |
м ненужен интервал преди точка; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Mercury_god.jpg|мини|200 px|[[Фреска]] на бог [[Меркурий (митология)|Меркурий]] от [[Помпей]]]] |
||
'''Фалос''' идва от [[гръцки език|гръцки]]: φαλλóς (''phallos'' или ''phallus''), което в превод означава [[ерекция|еректирал]] мъжки [[полов член]]. Обикновено фалос като термин се използва, за да се покаже, че [[пенис]]ът е обожествен под някаква форма. Например индийците обожествявали фалоса на [[бог]] [[Шива]], защото от там произлиза „''семето на живота''“. Естествено има и много други примери за обожествяване на [[пенис]]a. [[Фасцинус]] е древноримският символ против [[урочасване]] |
'''Фалос''' идва от [[гръцки език|гръцки]]: φαλλóς (''phallos'' или ''phallus''), което в превод означава [[ерекция|еректирал]] мъжки [[полов член]]. Обикновено фалос като термин се използва, за да се покаже, че [[пенис]]ът е обожествен под някаква форма. Например индийците обожествявали фалоса на [[бог]] [[Шива]], защото от там произлиза „''семето на живота''“. Естествено има и много други примери за обожествяване на [[пенис]]a. [[Фасцинус]] е древноримският символ против [[урочасване]]. |
||
* Културната [[антропология]] ([[етнология]]) въвежда понятието ''итифаличен'' [[култ]] ( за [[Фалически култ|фалическия култ]] ), за да представи [[ритуал]]ната почит към фалоса, символ на плодовитост, виталност. Подобен аспект притежават много [[култура|култури]] – [[древна Гърция]], [[Древен Рим]], [[Индия]]. |
* Културната [[антропология]] ([[етнология]]) въвежда понятието ''итифаличен'' [[култ]] ( за [[Фалически култ|фалическия култ]] ), за да представи [[ритуал]]ната почит към фалоса, символ на плодовитост, виталност. Подобен аспект притежават много [[култура|култури]] – [[древна Гърция]], [[Древен Рим]], [[Индия]]. |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
* Киняр, Паскал, ''Секс и ужас'', София, Лик, 2000 ISBN 954-607-324-5. |
* Киняр, Паскал, ''Секс и ужас'', София, Лик, 2000 ISBN 954-607-324-5. |
||
* Фрийдман, Дейвид, ''Другата глава. Културна история на пениса'', София, ИК Кибеа, 2006 ISBN 954-474-403-7. |
* Фрийдман, Дейвид, ''Другата глава. Културна история на пениса'', София, ИК Кибеа, 2006 ISBN 954-474-403-7. |
||
⚫ | |||
[[Категория:Символи]] |
[[Категория:Символи]] |
||
⚫ |
Версия от 20:25, 28 януари 2020
Фалос идва от гръцки: φαλλóς (phallos или phallus), което в превод означава еректирал мъжки полов член. Обикновено фалос като термин се използва, за да се покаже, че пенисът е обожествен под някаква форма. Например индийците обожествявали фалоса на бог Шива, защото от там произлиза „семето на живота“. Естествено има и много други примери за обожествяване на пенисa. Фасцинус е древноримският символ против урочасване.
- Културната антропология (етнология) въвежда понятието итифаличен култ ( за фалическия култ ), за да представи ритуалната почит към фалоса, символ на плодовитост, виталност. Подобен аспект притежават много култури – древна Гърция, Древен Рим, Индия.
- Психоанализата (текстовете на Зигмунд Фройд, Жак Лакан) представя под фалос един свръхсимвол.
- Културен модел, при който в центъра на обществото се поставя доктрина на поведение, диктувана от мъжките норми (патриархат), се окачествява като фалоцентризъм. С фалически символизъм са натоварени всички вещи с продълговата форма като оръжия изобщо всички символи на сила.
Литература
- Бурдийо, Пиер, Мъжкото господство, София, Лик, 2002.
- Киняр, Паскал, Секс и ужас, София, Лик, 2000 ISBN 954-607-324-5.
- Фрийдман, Дейвид, Другата глава. Културна история на пениса, София, ИК Кибеа, 2006 ISBN 954-474-403-7.
Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.