Направо към съдържанието

Стефан Баджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Баджов
български художник

Роден
Починал
25 юни 1953 г. (72 г.)

Учил вНационална художествена академия
Стефан Баджов в Общомедия
Акция на Македонската народна банка по дизайн на Баджов

Стефан Николов Баджов е български художник, един от първите, които в следосвобожденска България получават висше образование по изобразително изкуство. Твори основно в областта на малоформатното приложно изкуство, илюстрацията, художествено – пространственото оформление и черковната живопис.

Роден е в Крушево на 31 май 1881 г.[1] През 1906 г. завършва декорация и живопис в пражкото художествено-индустриално училище при К. Машек и се завръща в България.[2] През 1908 година Баджов става професор в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София, където преподава декорация.[1]

Проектира образци на пиротски, котленски и чипровски килими. Съвместно със Ст. Л. Костов изследва и систематизира стари български бродерии, които през 1913 г. събира в първия български албум „Български народни шевици“, Част I.[1]

Баджов е автор на проекти на държавния герб на Царство България, на ордени, дипломи, грамоти, банкноти, акции, емблеми, пощенски марки и други. Илюстрира книги, детски издания и списания. Рисува стенописите на църквата „Свети Седмочисленици“ и купола на църквата „Свети Николай Софийски“ в София. Участва в реставрирането на стенописите в Боянската черква, както и в оформлението на интериора на дворците Врана, Царска Бистрица и Ситняково.[1]

Участва като делегат от Крушевското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[3] Стефан Баджов е член-учредител на Македонския научен институт и взима активно участие в дейността му.[4] След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е малтретиран от новата власт.[1]

Умира през 1953 година.[1]

Негов брат е Атанас Баджов, доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война в 1912 година. Награден с орден „За храброст“.[5]

  1. а б в г д е Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, с. 167.
  2. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война // Македонски преглед ХІІ (1). 1940. с. 86.
  3. НБКМ-БИА C VIII 38
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.