Направо към съдържанието

Тайп Оу Негатив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Тайп Оу Негатив“
15 юни 2007 г.
Информация
ОтБруклин, Ню Йорк, САЩ
Създаване Ню Йорк, САЩ
Стилготик метъл, дуум метъл
Активност1990 – 2010
Музикален издателRoadrunner Records, SPV America
Уебсайтtypeonegative.net
Бивши членовеПитър Стийл
Кени Хики
Джони Кели
Джош Силвър
Сал Абрускато
„Тайп Оу Негатив“ в Общомедия
Type O Negative 2007

„Тайп Оу Негатив“ (на английски: Type O Negative) е готик и дуум метъл група, създадена в район Бруклин на град Ню Йорк, САЩ в края на 1980-те години.

Отличителна черта на групата е бавна и мрачна музика, с депресивни текстове, включващи черен хумор. Въпреки относително ниския интерес към групата от страна на радиостанциите и музикалните телевизии, те стават известни с повечето си студийни албуми и турнета. Type O Negative придобиват голяма популярност през 1993 г. с излизането на албума им „Bloody Kisses“, включващ синглите „Christian Woman“ и „Black No. 1“.

На 4 юли 2007 г. в София се провежда концерт на Мерилин Менсън, на който Type O Negative са специални гости и подгряваща група.[1]

На 14 април 2010 г. фронтменът на групата Питър Стийл почива от сърдечна недостатъчност.[2][3]

Основата на Type O Negative се поставя от Питър Стийл и Джош Силвър, които в началото на 80-те години създават групата Fallout. Те издават първото си EP, наречено Batteries Not Included през 1981 г. и успяват да постигнат скромен успех по радиото на колежа. Малко след това Силвър напуска Fallout, за да създаде Original Sin – рок група с леко ню уейв звучене. В същото време Питър Стийл създава траш метъл групата Carnivore, която тероризира ходещите на концерти по Източното крайбрежие. Текстовете на песните му са груби и политически некоректни, отнасящи се предимно за расовите различия, войни, религия и омраза към жените.

След издаването на втория си албум Retaliation, Carnivore се разпадат, тъй като Питър решава да работи като градинар в градските паркове на Ню Йорк. Две години по-късно, през 1989 г. той напуска работа и създава група с дългогодишния си приятел Сол Абрускато. Джош Силвър също е убеден да се присъедини към тях заедно с Кени Хики. Първоначално групата се казва Sub-Zero, но това име било вече заето и след дълго търсене на ново име решават да се нарекат Type O Negative (английският термин за кръвна група тип нулева отрицателна), което според тях най-добре описва звука им. Групата издават демо, което привлича вниманието на издателите от Roadrunner Records. През 1991 г. те подписват договор с тях за 5 албума и веднага след това същата година издават дебютния си албум Slow, Deep & Hard

Slow, Deep & Hard е в смесен стил, съдържащ бавни китарни рифове и мрачна атмосфера, характерни за готик метъла, примесени с кратковременни китарни и ударни изблици в стил пънк. Песните са дълги и със сложна структура, а текстовете са за нещастна любов, мъст и самоубийство. По време на първото си турне групата има доста неприятности, особено в Европа, където Type O Negative са определени като нацисти и симпатизанти на Хитлер от някои политически лидери.

При завръщането си от турнето в Европа Roadrunner Records напомня на групата за контракта, според който те трябва да запишат концертен албум. Парите, които получават от звукозаписната компания за концертните записи в Брайтън Бийч, отиват за евтина водка, а групата презаписва дебютния си албум в домашни условия и прибавя живи звуци и дори импровизира сблъсък с „тълпата“. Албумът е наречен The Origin of the Feces (в превод „Произход на фекалиите“, игра на думи с труда на Чарлз Дарвин The Origin of the Species – „Произход на видовете“), а обложката е с надпис „Not Live At Brighton Beach“ („Не концерт в Брайтън Бийч“). Roadrunner са възмутени от постъпката, но в крайна сметка издават албума през 1992 г.

Вторият студиен албум на Type O Negative – Bloody Kisses излиза през 1993 г. и е възторжено посрещнат от критиката и феновете. Критиката отбелязва влияние на Beatles (в частност, съчетание на мелодичност и психеделично звучене, характерно за албумите от средата на 60-те години), а също и класически готик-рок в духа на The Sisters of Mercy.

Основните теми в Bloody Kisses са самота и скръб, а песни като „Too Late: Frozen“, „Blood & Fire“ и „Cant Lose You“ разказват за изгубена любов. Заглавното парче – „Bloody Kisses (A Death in the Family)“ описва историята на двама влюбени, които се самоубиват. Две от песните – „Christian Woman“ и „Black No. 1 (Little Miss Scare-All)“ са по-достъпни за масовата публика и излизат на сингли. В оригиналния си вариант двете песни са с продължителност съответно 8:30 и 11 минути, но са скъсени, за да могат да се пускат по радиото.

След издаването на албума, групата поема двугодишно световно турне. То преминава без неприятности и Bloody Kisses е продаден в повече от един милион копия и става платинен албум в САЩ. Type O Negative предизвикват интереса и на медиите и се появяват в музикални телевизии като MTV, VH1, а също и в списанието Rolling Stone. Същата година, барабанистът на групата – Сол Абрускато ги напуска, за да се присъедини към друга бруклинска формация – Life of Agony. Type O Negative привличат нов барабанист – Джони Кели, който по това време е техник в групата.

Година по-късно Bloody Kisses е преиздаден и включва осем песни в оригиналната си версия и неиздаваното парче „Suspended In Dusk“.

Неочакваният успех на Bloody Kisses нажежава атмосферата, защото трябва да бъде създаден достоен негов наследник. В резултат на това лейбълът на Type O Negative Roadrunner Records ги притиска да правят по-комерсиални песни. Но те решават да балансират между комерсиалното и изобретателното и това води до „October Rust“, който излиза през 1996. Темите за чувствата и секса са разкрити и тук в песента „Му Girlfriend's Girlfriend“, която дава един хумористичен поглед върху нещата тук контрастира доста по-тъмната „Love You to Death“. В албума е включен и кавър на песента на Нийл Иънг „Cinnamon Girl“. October Rust се доказва, като достоен продължител на Bloody Kisses, но не е толкова успешен и остава таланта на групата недоразкрит. Все пак им носи 42 място в Billboard Top 200 и златен сертификат в САЩ. Това е и период на много скандали около имиджа на бандата, след като Питър Стийл се снима в Playgirl и гостува на Хауърд Стърн, където той разкрива самоубийствените си фантазии. Той казва „Възхищавам се на Кърт Кобейн, че е имал куража да се самоубие“.

  • Питър Стийл (Peter Steele, по рождение – Питър Ратайчик [Peter Ratajczyk])) – вокал, бас-китара, китара, клавишни
  • Джош Силвър (Josh Silver) – клавишни, беквокал
  • Кени Хики (Kenny Hickey) – соло-китара, ритъм-китара, беквокал
  • Джони Кели (Johnny Kelly) – ударни, перкусии, беквокал (от 1994)
  • Сал Абрускато (Sal Abruscato) – ударни, перкусии, беквокал (1989 – 1993). След напускането на Type O Negative свири в групите Life of Agony (ударни) и A Pale Horse Named Death (китари, вокали).
  • 1993 Black No.1
  • 1993 Christian Woman
  • 1995 Summer Breeze
  • 1996 In Praise of Bacchus
  • 1996 Love You To Death
  • 1996 My Girlfriend's Girlfriend
  • 1997 Cinnamon Girl
  • 2000 Everyone I Love Is Dead
  • 2000 Everything Dies
  • 2003 I Don't Wanna Be Me
  • 2006 Santana Medley
  • 2007 Profits of Doom
  • 1998/2000 After Dark (документален филм и клипове)
  • 2006 Symphony for the Devil