Направо към съдържанието

Тинитус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тинитус
Класификация и външни ресурси
МКБ-10H93.1
МКБ-9388.3
База данни
DiseasesDB
27662
База данни
MedlinePlus
003043
База данни
eMedicine
ent/235
Мед. рубрики MeSHD014012
Тинитус в Общомедия

Тинитус (на латински: tinnītus – „звънене“) е възприятието на звук в човешкото ухо, без да съществува външен източник на звука. Често е наричан просто „шум в ушите“ или „звън в ушите“. Това почти винаги е субективен шум от различна честота, чуван само от страдащия. Описван е и като пищене, бучене, щурци в ушите, пулсации, шум от вълни, бръмчене, звънене на телефон и дори музика.

Силата на шума може да бъде различна, като при някои хора тинитусът причинява сериозно страдание, което възпрепятства общуването, концентрацията и съня.

Точната физиологична причина за шум в ушите е неизвестна. Тинитусът е обвързан с няколко фактора, които присъстват при началото или влошаването на симптомите, както и някои заболявания:

Не съществува интервенция, която лекува шума в ушите. Когато тинитусът е част от друго заболяване, лечението на заболяването може да доведе до положителни резултати. Съществуват и средства, които смекчават симптомите.

Американската асоциация по въпросите на тинитуса отбелязва, че пациенти препоръчват следните мерки:

Съществуват наблюдения, че при пациенти с увреждане на слуха носенето на слухови апарати или имплантиране на кохлеарен имплант спомага за смекчаването на симптомите. Пациентите споделят, че възприемането на истински звук „удавя“ звъна в ушите. Избягването на приема на кофеин и алкохол, както и на тютюнопушенето също облекчава симптомите.

Някои психотропни лекарства (диазепам, алпразолам, антидепресанти), както и антиконвулсанти и антихистамини също временно облекчават звъна в ушите. Практикува се и звукова терапия, при която тинитусът се маскира чрез подходящ звук.