Направо към съдържанието

Тодор Богданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Богданов
български революционер
Роден
неизв.
Починал
не по-рано от 1938 г.
Семейство
Братя/сестриГеорги Богданов

Тодор (Тоде) Петров Богданов е български революционеранархист, един от солунските атентатори.[1]

Тодор Богданов е роден във Велес, тогава в Османската империя, в богатото семейство на Петър Богданов – касиер на велешкото българско читалище „Просвещение“. Учи в Солунската българска мъжка гимназия.[2] Брат му Георги Богданов също се занимава с революционна дейност. Тодор Богданов влиза в кръжока на гемиджиите. Заедно с Константин Кирков симулират отвличане и успяват да вземат доста пари за Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]

Участва в Солунските атентати на 29 април 1903 година, като заедно с брат си Георги хвърлят ръчни бомби пред кафе „Нийона“. След атентатите успява да се добере до Велес, където се укрива. След това престава да се занимава с революционна дейност.[5]

В 1938 година е избран в ръководството на Велешкото благотворително братство.[6]

 
 
 
 
Петър Богданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Богданов
(? - след 1938)
 
Георги Богданов
(1879 - 1939)
 
Роксандра Богданова
(1871 - ?)
 
Илия Попстефанов
(1866 - 1936)
 
  1. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 150.
  2. Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 12.
  3. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 346.
  4. Татарчев, Христо. Д-р Христо Татарчев : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1989. с. 361.
  5. Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 20.
  6. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 548 – 549.