Направо към съдържанието

Трендафилос Самарас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трендафилос Самарас
Τριαντάφυλλος Σαμαράς
гръцки революционер
Роден

Трендафилос Самарас, известен като капитан Карапиперис (на гръцки: Τριαντάφυλλος Σαμαράς, Καραπιπέρης), е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]

Трендафилос Самарас е роден в град Сятища, тогава в Османската империя, в семейството на участници в защитата на Месолонги по времето на Гръцката война за независимост от 1821 година. Получава основно образование в родния си град, а по-късно се включва в гръцкото андартско движение. През 1906 година бяга от Трикала, където става четник на Георгиос Диконимос. През март същата година с четите си започват обиколка в Пелагония и Пелистер, но заради суровите зимни условия се прехвърлят в Корещата при Захариас Пападас. В района преследват четата на Митре Влаха и водят няколко сражения с турски аскер, като при Бесвина търпят сериозни загуби и се изтеглят от областта, за да се реорганизират в Раково[3].

През 1907 година действа с четите на Павлос Нерандзис и Димитриос Папавиерос в Мариово и Прилепско. Участва в сражение при Лехово заедно с четата на Лукас Кокинос. В битка в Бешище обединените чети на Самарас, Йоанис Каравитис, Емануил Николудис, Емануил Кацигарис, Стефос Григориу и Павлос Нерандзис разбиват турски табор, заради което като отмъщение турските власти организират клане на гръцките затворници в Битоля. Самарас участва в сражение с българска чета на ВМОРО при Полчище, където е убит войводата Василов. След Младотурската революция от юли 1908 година Самарас се легализира и разпуска четата си. През 1911 година подновява четническата си дейност, убива влаха Денчо, смятан за убиец на гръцкия гревенски митрополит Емилианос Лазаридис[3].

Трендафилос Самарас участва в Балканските войни, като действа заедно с четата на Стефос Григориу и участва в освобождението на Гревенско и Сятищко.[4]

  1. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 115. (на гръцки)
  2. Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 1466
  3. а б Ιστορικά σημειώματα περί Σιατίστης και λαογραφικά αυτής, Φιλίππου Αν. Ζυγούρη, Όσοι αναδείχτηκαν Εθνικοί Εργάτες από την Επανάσταση του Ορλώφ και κατόπιν, Σιάτιστα, 2010.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.