Направо към съдържанието

Фланъри О'Конър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фланъри О'Конър
Flannery O'Connor
Фланъри О'Конър, 1947 г.
Фланъри О'Конър, 1947 г.
РоденаМери Фланъри О'Конър
25 март 1925 г.
Починала3 август 1964 г. (39 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период1946 – 1964
Жанрдрама, документалистика
Направлениеюжна готика
Известни творби„Мъдра кръв“
„И насилниците го грабят...“
НаградиНационалната награда за книга на САЩ


Повлияла на
Подпис
Уебсайтflanneryoconnor.com
Фланъри О'Конър в Общомедия

Фланъри О'Конър (на английски: Flannery O'Connor) е американска есеистка и писателка на произведения в жанра социална драма и документалистика.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Мери Фланъри О'Конър е родена на 25 март 1925 г. в Савана, Джорджия, САЩ.[2] Тя е единственото дете в римокатолическото семейство на Едуард О’Конър, агент по недвижими имоти, и Реджина Клайн, които са от ирландски произход.[4] През 1940 г. семейство ѝ се премества в Миледжвил, Джорджия.[3] През 1937 г. баща ѝ е диагностициран със системен лупус еритематозус и умира през 1941 г.[4] Учи в енорийски училища и завършва гимназия през 1942 г., в която работи като художествен редактор на училищния вестник.[5] Следва в девическия колеж на Джорджия (сега колеж и държавен университет на Джорджия) в ускорена тригодишна програма и завършва през юни 1945 г. с бакалавърска степен по социология и английска филология.[2][5] Докато следва, прави значително количество карикатури за студентския вестник.[4]

През 1945 г. е приета в Писателската работилница на Айова към Университета на Айова, където за първи път учи журналистика.[3] Там се запознава с няколко писатели и критици, които изнасят лекции или преподават в програмата, сред които Робърт Пен Уорън, Джон Рансъм, Роби Маколи и други.[5] Получава магистърска степен от Университета на Айова през 1947 г. с дипломна работа от няколко разказа и остава още една година със стипендия.[4] В писателската работилница започва ръкописа на първия си роман, като продължава работата си по него през 1948 г. в имението „Ядо“, общност на творци в Саратога Спрингс, щат Ню Йорк, където също завършва няколко разказа.[2][5] През 1949 г. се запознава с Робърт Фицджералд, известен преводач на класици, и съпругата му Сали, и остава при тях в Риджфийлд, Кънектикът.[4] През 1951 г. с майка си се преместват във фермата „Андалусия“ край Миледжвил, където Мери живее до смъртта си.[2]

Първият ѝ роман „Мъдра кръв“ е издаден през 1949 г. Романът представя мрачно комични истории за религиозни вярвания.[3] Главен герой е бившият военнослужещ, който изоставя своята фундаменталистка вяра, за да стане проповедник на антирелигия в град Тенеси, създавайки „Църквата без Христос“. Други герои са младият Енох, прекланящ се пред музейна мумия, евангелизаторът Хувър Шоутс, създал „Светата църква на Христос без Христос“, и Аса Хоукс, който като странстващ проповедник се преструва, че се е ослепил, за да покаже вярата си в изкуплението. Романът, съставен от гротескни герои, е известен със своите остроумни характеристики, иронична символика и използване на южен диалект.[1] През 1979 г. е екранизиран от режисьора Джон Хюстън в едноименния филм с участието на Брад Дуриф, Нед Бийти и Хари Дийн Стантън.

Писателката е известна предимно с разказите си, които са публикувани в няколко сборника и в големи антологии.[4] Творчеството ѝ може да бъде разделено на четири периода, като всеки проследява развитието на писателката. Често в произведенията ѝ присъстват мотивите за инвалидността, срещат се и брутални сцени. Героите се характеризират с ограничени възприятия. О'Конър засяга и доста актуални теми, с които се сблъскват нейните герои, например холокоста в „Интернирано лице“.

До лятото на 1952 г. тя е диагностицирана с лупус. След поставянето на диагнозата има продължително лечение и живее дванадесет години, със седем години повече от очакваното, като продължава да пише и да изнася лекции въпреки опустошителния ефект на стероидните лекарства, които приема.[5] През 1962 г. тя получава почетни докторски степени от колежа „Света Мария“ в Нотр Дам, Индиана, и от колежа „Смит“ през 1963 г.[4][6]

Фланъри О'Конър умира от усложнения от нова атака на лупус след операция за миома на матката на 3 август 1964 г. в Миледжвил, Джорджия.[2] Къщата ѝ от детството в Савана е превърната в къща музей, както и къщата ѝ във фермата „Андалусия“, които са посветени на нейната литературна дейност.

Посмъртно издаденият ѝ сборник „Пълните разкази“ печели Националната награда за книга на САЩ през 1972 г.[2][3][6] През 2015 г. Пощенската служба на САЩ издава пощенска марка в нейна почит. През 1983 г. университетът на Джорджия учредява на нейно име литературна награда за сборник с разкази.

Домът от детството на Фланъри О'Конър, сега къща музей
Фермата „Андалусия“, където живее от 1952 г. до смъртта си през 1964 г.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Wise Blood (1949)[1][4]
    Мъдра кръв (сборник с романи и разкази), изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1986), прев. Людмила Колечкова
  • The Violent Bear it Away (1960)
    „И насилниците го грабят...“ в сборника „Мъдра кръв“, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1986), прев. Людмила Колечкова[7]
  • The Displaced Person (1955)[1][2]
    Интернирано лице, сп. „Съвременник“ бр.4 (2016), прев. Здравка Евтимова
  • Everything That Rises Must Converge: A Story (1965)
  • The Artificial Nigger (1955)[1][2][4]
  • A Good Man Is Hard to Find (1955)[3]
  • Everything That Rises Must Converge (1965)[2]
  • Mystery and Manners (1969) – есета[2]
  • The Complete Stories (1971)
  • Flannery O'Connor (1973)
  • The Geranium (1946)[4][6]
  • A Stroke of Good Fortune (1949)[1][2]
  • A Late Encounter with the Enemy (1952)
    „Закъсняла среща с врага“ в сборника „Мъдра кръв“, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1986), прев. Людмила Колечкова
  • A Good Man's Hard to Find (1953)
    „Трудно е да намериш добър човек“ в сборника „Мъдра кръв“
  • The Life You Save May Be Your Own (1953) – награда „О. Хенри“
    „Животът, който ще спасиш, може да е твоят“ в сборника „Мъдра кръв“
    Животът, който спасяваш, е може би твоят, сп. „Съвременник“ бр.1 (2012), прев. Здравка Евтимова
  • The River (1953)
    „Реката“ в сборника „Мъдра кръв“
  • A Circle in the Fire (1954)
    „Кръг в огъня“ в сборника „Мъдра кръв“
  • A Temple of the Holy Ghost (1954)
    „Храмът на Светия дух“ в сборника „Мъдра кръв“
  • Good Country People (1955)
    „Добри хора от народа“ в сборника „Мъдра кръв“
    Добри хора от провинцията, сп. „Съвременник“ бр.1 (2014), прев. Здравка Евтимова
  • Judgement Day (1956)
  • The Artificial Nigger (1957)
    „Изкуственият негър“ в сборника „Мъдра кръв“
  • Greenleaf (1957) – награда „О. Хенри“
  • The Comforts of Home (1960)
  • Everything That Rises Must Converge (1965)
  • The Habit of Being (1979) – кореспонденция[1]
  • The Presence of Grace and Other Book Reviews (1983)
  • 1957 Schlitz Playhouse of Stars – тв сериал, 1 епизод
  • 1974 A Circle in the Fire
  • 1977 The River
  • 1977 The Displaced Person – тв филм
  • 1979 Wise Blood
  • 1990 Katafalk
  • 1992 Black Hearts Bleed Red – късометражен
  • 1993 Хромые внидут первыми – с Виктор Сухоруков
  • 1995 Yer Çekimli Asklar – по разказ
  • 2014 De Verloren Zoon – тв филм
  • 2020 A Good Man Is Hard to Find – късометражен
  • 2021 American Masters – тв сериал, 1 епизод
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flannery O'Connor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​