Халцедон
Халцедон | |
Характеристики | |
---|---|
Твърдост по Моос | 7 |
Цвят на чертата | бяло |
Халцедон в Общомедия |
Халцедонът е скрито-кристална (микрокристална) разновидност на силициевия диоксид (кварц),[1][2] отложена от нискотемпературни разтвори. Този минерал има тригонална кристална структура, стъклен блясък и твърдост 7 по Моос. Името на халцедона идва от древногръцкия град Халкедон в Мала Азия, днешен Кадъкьой, Турция.
Съществуват множество разновидности на халцедона, които се различават по своя цвят и строеж. Много популярни полускъпоценни камъни са всъщност негови разновидности, като например ахат, оникс, карнеол, сардер, хризопраз и други.[3] Цветът му може да е плътен или на ивици (ахат), ярък или по-блед, както и полупрозрачен до непрозрачен. Натечният халцедон се формира в кухини или пукнатини, като понякога образува изключително красиви и разнообразни форми (сталактити, сферолити и други). Хризопраз е ябълково до наситено зеленият халцедон, който се цени високо като ювелирен камък. При много образци обаче зеленият цвят постепенно избледнява, но може да се възвърне чрез нагряване.
Разновидности на халцедона
[редактиране | редактиране на кода]- Обикновен халцедон – безцветен, сив, синкав, полупрозрачен, просветляващ
- Ахат – минерален агрегат изграден основно от халцедон с ивичеста структура, различни включения и всевъзможни цветове от различните примеси
- Оникс – ахат с хоризонтални редуващи се черни и бели ивици
- Карнеол – просветляващ до полупрозрачен, червен, червеникаво-кафяв до оранжев халцедон
- Сардер – просветляващ до полупрозрачен, кафяв до жълтеникаво-кафяв халцедон
- Церахат – жълт до оранжев
- Хризопраз – луково до изумрудено зелен, оцветен от съединения на никела, една от най-скъпите разновидности на халцедона
- Мторолит – зелен, тъмнозелен, оцветен от съединения на хрома (синоним – хром халцедон)
- Дамсонит – виолетов халцедон
В Античността е използван за изработване на пръстени-печати, защото притежава способността да не залепва за горещия восък. Най-хубавите халцедони се добиват в Индия, като големи находища има също в Бразилия и Уругвай. В България се среща в Източните Родопи, Витоша и Шуменско.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Обикновен халцедон
-
Ахат
-
Оникс
-
Карнеол
-
Хризопраз
-
Мторолит (хром халцедон)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ халцедон // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 446.
- ↑ Chalcedony Value, Price, and Jewelry Information // International Gem Society. Посетен на 2024-04-27. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 99-102. Посетен на 9 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 60-74. Посетен на 5 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 347-356.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 320-325.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 296-306.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 197.
- „Тайните на скъпоценните камъни“, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, София, 1994
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- халцедон // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 27 април 2024.
|