Хорезъмска област
| Хорезъмска област Xorazm viloyati | |
 | |
| Страна |  Узбекистан |
|---|---|
| Адм. център | Ургенч |
| Площ | 6300 km² |
| Население | 1 835 600 души (2019) 291 души/km² |
| Райони (тумани) | 10 + 2 |
| Губернатор | Фархад Ерманов |
| Официален сайт | xorazm.uz |
| Хорезъмска област в Общомедия | |
Хорезъмска област (на узбекски: Xorazm viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 6300 km² (11-о място по големина в Узбекистан, 1,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 835 600 души[1] (11-о място по население в Узбекистан, 5,48% от нейното население). Административен център град Ургенч. Разстояние от Ташкент до Ургенч 1119 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Най-старият град в Хорезъмска област е Хива, като първите официални исторически сведения за него са от 17 век. Останалите два града в областта са признати за такива по време на съветската власт: Ургенч (1929 г.), Дружба (1974 г., от 1998 г. Питнак). Хорезъмска област е образувана на 15 януари 1938 г.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Хорезъмска област е разположена в западната част на Узбекистан. На юг и запад граничи с Туркменистан, на североизток – с Каракалпакската автономна република и на югоизток – с Бухарска област. В тези си граници заема площ от 6300 km² (11-о място по големина в Узбекистан, 1,41% от нейната площ). Дължина от северозапад на югоизток 230 km, ширина от североизток на югозапад 60 km.[2]
Релефът на Хорезъмска област е равнинен с максимална височина до 170 m в крайната ѝ югоизточна част, като обхваща част от древната делта на река Амударя. На запад и югозапад на територията ѝ попадат части от пустинята Каракум, а на югоизток – от пустинята Къзълкум.[2]
Климатът е рязко континентален с умерено студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура -5 °C, а средна юлска 27,3 °C. Годишната сума на валежите е 80 – 90 mm, които падат предимно през март и април. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 240 денонощия.[2]
През цялата област от югоизток на северозапад протича част от долното течение на река Амударя, която в този участък има широка заливна тераса и ниски брегове, често заливани по време на пълноводие. За предотвратяването на наводненията са изградени големи защитни диги. Водите на реката масово се използват за напояване. В южната част на областта има множество малки и временни солени езера, блата и солончаци, образуващи се в резултата от запълването им с излишна вода от напоителните канали през лятото или високи подпочвени води през пролетта.[2]
Голяма част от територията на областта е заета от плодородни почви. Естествената растителност се е съхранила тук-таме по заливната тераса на Амударя (основно топола) и в пустинните райони (саксаул, твърдолистни и безлистни храсти).[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Хорезъмска област област е наброявало 1 835 600 души (5,48% от населението на Узбекистан). Гъстота 291,37 души/km². Градско население 21,9%. Узбеките съставлават 97%, а останалите 3% са туркмени, казахи, каракалпаки, перси, руснаци и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Хорезъмска област се дели на 10 административни района (тумани), 3 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и 58 селища от градски тип[3].
Административни райони (тумани)
[редактиране | редактиране на кода]- Багатски район – административен център сгт Багат, селища от градски тип 4 + 1 броя: Багатьоп, Бойказак, Чигатай, Янгикадам
- Гурленски район – административен център сгт Гурлен, селища от градски тип 8 + 1 броя: Бузкалъа, Дусимбай, Йормиш, Каргалар, Марказий Гулистан, Нукусьоп, Тахтакупър, Чакалар
- Ханкински район – административен център сгт Ханка, селища от градски тип 4 + 1 броя: Бирлашган, Истиклол, Йошкуч, Мадавийор
- Хазараспски район – административен център сгт Хазарасп, 1 град: Питнак; селища от градски тип 3 + 1 брой: Айокавва, Акьоп, Мангитлар
- Хивински район – административен център гр. Хива, селища от градски тип 8 броя: Гуланбаг, Кишлак-Кишлак, Парчанхас, Сувитлийоп, Тозабаг, Уста Хужамад, Шурсалъа, Юкориком
- Кошкупърски район – административен център сгт Кошкупър, селища от градски тип 5 + 1 брой: Караман, Урта кишлак, Хонабад, Шерабад, Шихмашхад
- Шаватски район – административен център сгт Шават, селища от градски тип 6 + 1 брой: Буйрачи, Ипакчи, Кангли, Каткалъа, Монак, Чигатай
- Ургенчки район – административен център кишлак Караул, селища от градски тип 5 броя: Акалтин, Гардонлар, Купалик, Чалъш, Чондир
- Янгиаръкски район – административен център сгт Янгиарък, селища от градски тип 5 + 1 броя: Гуланбаг, Кушлок, Машиначилик, Собурзан, Сувган
- Янгибазарски район – административен център сгт Янгибазар, селища от градски тип 2 + 1 броя: Мангитлар, Янгийоп
Градове
[редактиране | редактиране на кода]Градове с областно значение
[редактиране | редактиране на кода]Град с районно значение
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Statistical Yearbook of the Regions of Uzbekistan 2005, State Statistical Committee, Tashkent, 2006 ((ru)).
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Хорезмская область, т. 28, стр. 368 – 369
- ↑ Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан
| ||||||||||||||||
