Направо към съдържанието

Хошо (самолетоносач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хошо.
Японски самолетоносач Хошо
Флаг
Клас и типСамолетоносач
Служба
Поръчанасд
Заложен16 декември, 1919
Спуснат на вода13 ноември, 1921
Влиза в строй27 декември, 1922
Изведен от
експлоатация		Свален от служба през 1946 и нарязан през 1947 година
Основни характеристики
Бруто тонаж9330 тона (при тестване)
10 500 тона (напълно зареден)
7470 тона (стандартно)
Дължина168 m
Ширина18 m
Газене6,17 m
Задвижване• 2 стълбовидни турбини, 12 котела
22 MW (30 000 к.с. на вала)
Скорост25 възела (46 km/h)
Екипаж550
Въоръжение
Артилерия4× 140 mm / 50 калиброви оръдия (1×4)
2×80 mm / 40 калиброви ПВО оръдия (1 × 2)
Самолети26
Други2 картечници
Японски самолетоносач Хошо в Общомедия

„Хошо“ (на японски: 鳳翔, „Летящ Феникс“) става първият самолетоносач с плоска палуба на Японския императорски флот през 1921 г. и първият самолетоносач в света заложен и спуснат на вода като такъв.[1]

Негови предшественици в Японския имперски флот са хидропланните разносвачи като Вакамия (преустроен през 1920 г. на самолетоносач с предна платформа за изстрелване) или Нарато.

Разработка

[редактиране | редактиране на кода]

Корпуса на „Хошо“ е основан по проект на кръстосвач, но не е бил преустройван. Построен е от кила нагоре като самолетоносач. „Хошо“ е пуснат на вода на 27 декември 1922 година, тринадесет месеца преди Кралския Флот на Великобритания да пусне в експлоатация първия си замислен самолетоносач „Hermes“, който е проектиран преди „Хошо“. „Хошо“ оригинално замислен като смесен самолетоносач и хидропланен разносвач и чак по време на конструирането му е развит само като самолетоносач. Той е първият целево създаден самолетоносач, но не първият специално предвиден да бъде самолетоносач.

Освен основания на кръстосвач корпус са добавени и палуба за излитане с понижена предна част за ускоряване на излитането, мостик на десния борд, и три комина на десния борд, които се накланят по време на бойни операции. След изпитания кораба е подобрен с премахването на мостика и изправянето на палубата за излитане, даващи издигнат вид на палубата.

Операции

[редактиране | редактиране на кода]

„Хошо“ като първи от своя вид във флота активно е използван за развитие на операционните методи на самолетоносачите и за тактиката на Японския имперски флот по време на 20-те години на 20 век. Предшестван е от ранния самолетоносач от 1913 година „Вакамия“, който допринася за развитието на превозваческите техники, използвани в „Хошо“.

Той служи по време на битката за Шанхай (бомбардира Шанхай на 28 януари 1932 година) и в Китайско-японската война през 1937 година. В периода август – декември 1937 „Хошо“ подкрепя наземните операции на японската армия в Китай, в група с „Рюджо“. Въздушната група на самолетоносача включва девет изтребителя Накаджима А2Н и шест Йокосука Б3У1.[2]

С началото на Втората световна война „Хошо“ е изместен от други модели самолетоносачи: той е бил твърде малък и бавен, за да се приспособи към новите видове самолети като Мицубиши А6М „Зеро“. Все пак взима участие в битката при Мидуей през юни 1942 година, давайки скромна въздушна подкрепа на основната флотилия. По това време въздушната му група се състои от осем торпедоносци Йокосука Б4У.[3]

В следвоенните години се приема в англоезичните публикации, че кораба е разполагал с модерни самолетни групи по време на битката при Мидуей, позовавайки се на незначителни преводи на английски. В началото на 80-те години на 20 век обаче, англоезичните изследователи съзнават, че това е грешно, след като проучват официалните японски източници за битката. Днес е ясно, че по това време „Хошо“ все още разполага с биплани торпедоносци със закрепени колесници като Йокосука Б4У1 „Джейн“. Един от тези самолети прави снимките на горящия „Хирю“ следобед на 4 юни 1942 година.

Правени са опити за удължение и разширение на палубата за излитане, но надвисването е намалявало стабилността и мореходността на кораба. „Хошо“ е изпратен на тренировъчна служба във Вътрешно японско море след 1943 година.

Следвоенна съдба

[редактиране | редактиране на кода]

След войната кораба е използван за транспортиране на репатрираните на японците зад граница до юни 1946 година. „Хошо“ е един от четирите самолетоносачи на Японския военноморски флот, които преживяват войната, но е нарязан за скрап през 1947 година.

Въздушните групи на „Хошо“:

  • 1932: 9 изтребители А1Н1 (Тип 3), 3 бомбардировача Б1М2 (тип 13), 3 разузнавателни самолета Ц1М (тип 10) (общо 15 самолета)
  • 1937: 9 изтребители А4Н1 (Тип 95), 6 бомбардировачи Б3У1 (Тип 92) – (15)
  • 1941: 11 изтребители А5М4 Клауде, 8 бомбардировачи Б4У1 Джейн – (19)
  • 1942: 8 бомбардировачи Б4У1 Джейн – (8)

Командващи офицери

[редактиране | редактиране на кода]
  • главен офицер по снабдяването: капитан Рютаро Кайзи – 13 ноември 1921 – 27 декември 1922
  • капитан Джиро Тошима – 27 декември 1922 – 1 април 1923
  • капитан Хейзабуро Фукуйо – 1 април 1923 – 1 декември 1923
  • капитан Рютаро Кайзи – 1 декември 1923 – 15 април 1925
  • капитан Сейзабуро Кобаяши – 15 април 1925 – 1 ноември 1926
  • капитан Гийчиро Кавамура – 1 ноември 1926 – 1 ноември 1927
  • капитан Кийоши Китагава – 1 ноември 1927 – 10 декември 1928
  • капитан Горо Хара – 10 декември 1928 – 30 ноември 1929
  • капитан Хидехо Вада – 10 ноември 1929 – 1 декември 1930
  • капитан Ейджиро Кондо – 1 декември 1930 – 14 ноември 1931
  • капитан Рокуро Хорие – 14 ноември 1931 – 1 декември 1932
  • капитан Тейзо Мицунами – 1 декември 1932 – 20 октомври 1933
  • капитан Рокукичи Такеда – 20 октомври 1933 – 15 ноември 1934
  • капитан Сейго Ямагата – 15 ноември 1934 – 12 юни 1935
  • капитан Кокичи Терада – 12 юни 1935 – 15 ноември 1935
  • капитан Мунетака Сакамаки – 15 ноември 1935 – 16 ноември 1936
  • капитан Риносуке Кусака – 16 ноември 1936 – 16 октомври 1937
  • капитан Такацугу Джоджима – 16 октомври 1937 – 15 ноември 1939
  • капитан Каку Харада – 15 ноември 1939 – 20 август 1940
  • капитан Ушие Сугимото – 20 август 1940 – 11 ноември 1940
  • капитан Томозо Кикучи – 11 ноември 1940 – 5 септември 1941
  • капитан Каору Уметани – 5 септември 1941 – 1 август 1942
  • капитан Бунджиро Ямагучи – 1 август 1942 – 15 ноември 1942
  • капитан Кацуджи Хатори – 15 ноември 1942 – 5 юли 1943
  • капитан Такео Кайзука – 5 юли 1943 – 18 декември 1943
  • капитан Йоши Мацура – 18 декември 1943 – 1 март 1944
  • капитан Кийоши Кода – 1 март 1944 – 6 юли 1944
  • капитан Юджиро Такарада – 6 юли 1944 – 5 март 1945
  • капитан Шуичи Осуга – 5 март 1945 – 18 май 1945
  • капитан Кейджи Фурутани – 18 май 1945 – 20 септември 1945
  • капитан Кунизо Канаока – 20 септември 1945 – 31 август 1946

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „The Imperial Japanese Navy was a pioneer in naval aviation, having commissioned the world's first built-from-the-keel-up carrier, the Hosho.“ Source.
  2. ↑ Уебсайт за Китайско-Японската война, архив на оригинала от 4 август 2009, https://web.archive.org/web/20090804100214/http://members.cox.net/bosco.bina1/afd/frameset.htm?http%3A%2F%2Fmembers.cox.net%2Fbosco.bina1%2Fafd%2Fmainpage.htm, посетен на 22 февруари 2021 
  3. ↑ Уебсайт за битката при Мидуей

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Japanese aircraft carrier Hōshō в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хошо_(самолетоносач)&oldid=11918712“.