Христо Делчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Делчев
български революционер
Роден
1887 г.
Починал
15 юни 1927 г. (40 г.)
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаНикола Делчев
МайкаСултана Делчева
Братя/сестриРуша Чопова
Гоце Делчев
Димитър Делчев
Милан Делчев
Христо Делчев в Общомедия

Христо Николов Делчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Делчев е роден през 1885 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Четвърти по големина син е на Никола Делчев и Султана Делчева, а негови братя са Гоце, Димитър и Милан Делчеви. Завършва прогимназия в Кукуш. Работи като търговец на манифактура. Влиза във ВМОРО и става член на кукушкия революционен комитет.

Никола Христов Делчев.

При избухването на Балканската война в 1912 година Христо Делчев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Кукушката чета и 15 щипска дружина.[1] След опожаряването на Кукуш през 1913 година цялата фамилия Делчеви се отправя към България. Христо Делчев се установява в Горна Джумая.[2] След Междусъюзническата война Делчев участва във възстановяването на ВМОРО и е войвода в Кукушко. В 1915 година взима участие във Валандовската акция.[3]

Христо Делчев с жена си и децата живее в Горна Джумая; при него по-късно е и баща му Никола.[4] Децата на Христо са Георги (р. 1909), Никола (р. 1911), Елена (р. 1913) и Маргарита (р. 1920).[5]

През 1924 г. се премества в София. Работи като тютюнев работник в складовете.[2]

Христо Делчев умира през 1927 година.[6][7]

Негов правнук е диригентът Христо Христов.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Делчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Делчев
 
Мария Делчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Делчев
(1844 – 1920)
 
Султана Нурджиева
(1850 – 1907)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Чопов
(1865 – 1944)
 
Руша Чопова
(1868 – 1945)
 
Цоца (Цона) Делчева
(1870 – ?)
 
Гоце Делчев
(1872 – 1903)
 
Велика Станишева
(1876 – 1962)
 
Гоце Станишев
 
Тина Андонова
(1874 – 1955)
 
Гоце Андонов
(? – 1928)
 
Димитър Делчев
(1879 – 1901)
 
Елена Пейнерджиева
(1881 – 1961)
 
Иван Пейнерджиев
(? – след 1947)
 
Милан Делчев
(1883 – 1903)
 
Христо Делчев
(1887 – 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ленка
 
Магда Големинова
 
Владимир Чопов
(1890 – 1918)
 
Тодор Чопов
(1892 – 1923)
 
Лика Юрукова
(1895 – 1983)
 
Туше Чопов
(1897 – 1959)
 
Никола Станишев
(1906 – 1963)
 
Мицо Андонов
(1901 – 1983)
 
Христо Андонов
(1903 – 1936)
 
Милан Гоцев
(1906 – 2010)
 
Александър Андонов
(1908 – ?)
 
Никола Пейнерджиев
 
Борислав Пейнерджиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нина Андонова
(1940 – 2006)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  2. ↑ а б Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 293.
  3. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 147.
  4. ↑ Удостоверение, издадено от д-р Хр. Татарчев и Христо Матов на Никола Делчев за участието на синовете му Гоце, Мицо и Милан Делчеви в националноосвободителното движение в Македония
  5. ↑ Русанов, Петко. Нови разкрития чий е Гоце Делчев? (ДА „Архиви“ издири неизвестни документи за Апостола и роднините му) Евгений Еков, главен експерт в ДА „Архиви“ // przone.info. 2 март 2021. Посетен на 12 февруари 2022.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 44.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 126.
  8. ↑ Христо Христов: Да почетем Гоце Делчев! // bnr.bg. Посетен на 5.2.2022.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Делчев&oldid=11514363“.