Христо Чемков
| Христо Чемков | |
| български революционер | |
 Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Христо Чемков в Общомедия | |
Христо Чемков, с псевдоним Доктор[1] и Щипянеца[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Христо Чемков е роден през 1875 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва Кюстендилското педагогическо училище, където към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество.[3] Чемков заедно с Иван Бърдаров играе в театъра на дружеството.[4] Учителства в Дедеагач, след което като професионален педагог е назначен за учител в централното училище в Битоля.[5] Присъединява се към ВМОРО още в 1894 година.[6]
През 1895-1896 ръководи битолския революционен комитет на ВМОРО. След разкритията на Винишката афера от 1897 година бяга в София.
Заминава за Чепеларе с мисия да унищожи базата на Българските революционни братства и да привлече революционните комитети към ВМОРО, но не успява.[7]
Заедно с другаря си Йордан Гавазов формират чета и повторно навлизат в Македония. В Прилеп Чемков и спътниците му са обградени в къщата на Георги Белазелков и за да не бъдат пленени, се самоубиват,[8] като преди това убиват полицейския началник и няколко войници[9][10][11][12].[13]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Йордан Хр. Гавазов и Христо Чемков“, статия от Илия Иванов Шилегаров публикувана в сп. „Илюстрация Илинден“, год. I, книга 6, София, декември 1927 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 37.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 325.
- ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 10.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 56.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 49-50.
- ↑ Прѣлюдията на Илинъ-день. // Автономия Год. I. Брой 1. 1 Августъ 1903 год. с. 3.
- ↑ Кратка биография на Христо Чемков
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 186.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 11.
- ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 19.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 520.
