Александър Имеретински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Константинович Имеретински
генерал от пехотата, генерал-адютант
Alexander Bagration-Imeretinsky- ალექსანდრე ბაგრატიონ-იმერეტინსკი (1837-1900).jpg
Руски княз, генерал, освободител на Ловеч в Руско-турската война
Информация
Години на служба 45
Служил на Romanov Flag.svg Русия
Род войски Пехота
Командвания II-ра пехотна дивизия, началник-щаб на Гвардията и Санкт-петербургския военен окръг
Войни Дагестан, Чечня, Варшавско въстание, Руско-турска война (1877-1878)
Битки Битка при Ловеч, Обсада на Плевен
Отличия Орден „Свети Георги“ IV ст., Орден „Свети Георги“ III ст., Златно оръжие „За храброст“, Орден „Свети Александър Невски“

Живял 24 декември 1837 - 17 ноември 1900 г. (на 62 г.)
Роден Московска губерния, Русия
Починал Санкт Петербург, Русия
Родства Багратион-Имеретински
Друга работа началник на Главното военносъдебно управление, главен военен прокурор
Александър Константинович Имеретински в Общомедия

Александър Константинович Имеретински (на руски: Александр Константинович Имеретинский) е руски княз, офицер, генерал от пехотата, генерал-адютант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 24 декември 1837 г. в Московска губерния, Русия. Потомък е на царски род от Имеретия (Грузия) и наследствен княз. Внук на царя на Грузия Давид II. Посвещава се на военната кариера. Възпитаник на Пажеския военен корпус.

От 1855 г. служи със звание прапоршчик в конно-пионерен дивизион. По собствено желание е преведен в XIV-ти гренадирски грузински полк (1857). Участва във военните действия през 1858-1859 г. за покоряването на Чечня и Дагестан. През 1861 г. завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия. Служи с военно звание щабс-капитан в Отделния гвардейски корпус, а от 1862 г. е в Гвардейския генерален щаб. През 1864 г. в състава на кавалерията на Гвардейския варшавски отряд участва в потушаването на Варшавското въстание, за което Сенатът му присвоява титлата светлост. До 1873 г. заема редица командни длъжности във Варшавския военен окръг. Повишен е във военно звание генерал-майор.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | edit source]

През 1877 г. е командирован в Дунавската руска армия. В началото на август 1877 г. е назначен за командир на II-ра пехотна дивизия. Командир на Сборния отряд със задача да отвоюва гр. Ловеч след превземането му от Рифат паша. На 19 август приема и одобрява плана, съставен по негова заповед от генерал-майор Михаил Скобелев, за овладяване на Ловеч. Началникът на щаба на отряда полковник Пьотр Паренсов съставя диспозицията на боя. На 22 август след еднодневен бой Ловеч е превзет и генерал-майор Имеретински изпраща знаменитата си телеграма до главнокомандващия княз Николай Николаевич:

"Ловеч е зает днес, 22 август, след дванадесетчасов бой, въпреки много упоритата съпротива на противника на естествено силна и укрепена позиция. Частите, повечето участващи в бой за пръв път, се биха юнашки. Герой на деня беше Скобелев. Загубите са още неизвестни. Искам разрешение от Зотов да настъпя на 24 август. Войските са крайно изнурени. Ако ни разрешите, ще настъпя утре, на 23-ти. За съжаление Разгилдяев е ранен. 19 ч. 22 август, Ловеч."

За действията при Ловеч е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. В Ловеч на гарнизон остава II-ра стрелкова бригада на генерал-майор Вадим Давидов, а отрядът на генерал-майор Имеретински се насочва към Плевен. Участва в третия щурм на града срещу армията на Осман паша. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст. През септември е повишен в по-горно военно звание генерал-лейтенант. Назначен е за началник-щаб на Западния отряд. Участва в действията по обсадата на Плевен под командването на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. След превземането на града е началник-щаб на Русчушки отряд. До края на войната е началник-щаб на Действащата руска армия на Балканския полуостров. Организира връщането на армията в Русия.

След войната[редактиране | edit source]

От 1879 г. е началник-щаб на Гвардията и Санкт-петербургския военен окръг. Началник на Главното военно-съдебно управление и главен военен прокурор (1881-1891). Повишен е в звание генерал от пехотата. Член е на Държавния съвет (1892). Кавалер на висшия военен Орден „Свети Александър Невски“ (1885).

Женен е за Анна Мордвинова (1841-1914), дъщеря на известния художник-пейзажист Александър Мордвинов.

Памет[редактиране | edit source]

Признателните ловчанци издигат на мястото на военните действия Белия паметник на руските части, участвали във второто освобождение на града. Имената на руските командири се водят от генерал-майор княз Александър Имеретински. Централна улица в Ловеч носи неговото име.

Източници[редактиране | edit source]

  • Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 98
  • Регионален исторически музей-Ловеч, в-к „125 години от Освобождението на Ловеч“, 2002, бр. единствен, с. 5