Байловце
| Байловце Бајловце | |
| — село — | |
  Байловце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 628 m |
| Население | 129 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| Байловце в Общомедия | |
Байловце или Байловци (на македонска литературна норма: Бајловце) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Средорек в най-западните склонове на планината Герман.
История[редактиране | редактиране на кода]
През втората половина на 1873 година на проведения истилям (допитване) селото се определя в полза на Българската екзархия.[1]
В края на XIX век Байловце е голямо българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Байловци е населявано от 910 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Байловци има 880 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 114 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 129 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 126 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Байловце
Божил Костадинов, деец на ВМОРО отпреди Винишката афера, убит от сърбите[7]- Денко Стефанов, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков[8]
- Стоян Василев, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Патриаршисте и екзархисте у Скопскоj ехархиjи // Браство, Књига 49. Београд, 1938. с. 47.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Лазаров, Кръстю. Спомени
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 643.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
| ||||||||
