Байловце
| Байловце Бајловце |
|
|---|---|
|
Байловце на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Североизточен |
| Община: | Старо Нагоричане |
| Географска област: | Средорек |
| Население: | 129 (2002) |
| Надморска височина: | 628 м |
| Геогр. положение: | 42° 13' 49" сев. ш. 21° 57' 43" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | |
Байловце или Байловци (на македонска литературна норма: Бајловце) е село в Република Македония, в община Старо Нагоричане, разположено в областта Средорек в най-западните склонове на планината Герман.
[редактиране] История
В края на 19 век Байловце е голямо българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Байловци е населявано от 910 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Байловци има 880 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 114 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[3].
Според преброяването от 2002 година селото има 129 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 126 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
[редактиране] Личности
- Родени в Байловце
Божил Костадинов, деец на ВМОРО отпреди Винишката афера, убит от сърбите[5]
Денко Стефанов, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков[6]
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.216.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.126-127.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 299.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Лазаров, Кръстю. Спомени
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.643.
| Населени места в Община Старо Нагоричане | ||
|---|---|---|
| Старо Нагоричане | Алгуня | Алинце | Арбанашко | Байловце | Брешко | Буковляне | Войник | Враготурце | Врачевце | Дейловце | Длъбочица | Добрача | Драгоманце | Дренок | Жегляне | Желювино | Канарево | Карловце | Коинце | Кокино | Мъгленце | Макреш | Малотино | Младо Нагоричане | Никуляне | Облавце | Орах | Осиче | Пелинце | Пузайка | Рамно | Ругинце | Степанце | Стрезовце | Стърновец | Цветишница | Цвиланце | Челопек | ||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |