Банище (Община Дебър)
Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Банище.
| Банище Баниште |
|
|---|---|
  Банище
Банище на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Югозападен |
| Община: | Дебър |
| Географска област: | Поле |
| Население: | 90 (2002) |
| Надморска височина: | 1 422 м |
| Геогр. положение: | 41° 33' 33" сев. ш. 20° 31' 45" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | |
Банище или Банища (на македонска литературна норма: Баниште, на албански: Banishta) е село в Република Македония, в Община Дебър.
Съдържание |
[редактиране] География
Сеото е разположено в областта Горни Дебър в югозападните склонове на планината Дешат.
[редактиране] История
В 19 век Банище е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 94 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Банища има 300 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Банища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
В 1910 година вестник „Дебърски глас“ пише:
| „ | Селото Банища е смесено от българи и арнаути. Постепенно българите от страх напущат родните си пепелища, а арнаутите все се умножават, като заграбват насила имотите на българите. Не ще се мине, може би, дълго време и това село ще бъде завзето от албанците, както е станало с много други села в Дебърско.[4] | “ |
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Банища има 30 български екзархийски и 5 албански мюсюлмански къщи.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година осемнадесет души от Банище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. Според преброяването от 2002 година селото има 90 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 10 |
| албанци | 80 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
[редактиране] Личности
- Родени в Банище
Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, студент инженер, щаб на 1 дебърска дружина[8]- Трифон Ангелов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Трата рота на Първа дебърска дружина[9]
Воислав Илич (1916 - 1988), професор и поет от Социалистическа република Македония- Христо Ангелов (1890 - 1974), български просветен деец, комунист
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 170-171.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.249.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.152-153.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 52, 27 март 1910, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.34.
| Населени места в Община Дебър | ||
|---|---|---|
| Дебър | Банище | Бомово | Гари | Горно Косоврасти | Джепище | Долно Косоврасти | Коняри | Кривци | Могорче | Осой | Отишани | Райчица | Селокуки | Спас | Татар Елевци | Търнанич | Хаме | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
