Валерио Масимо Манфреди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Валерио Манфреди)
Валерио Масимо Манфреди
Valerio Massimo Manfredi
Роден8 март 1943 г. (81 г.)
Професияисторик, археолог, писател, журналист, сценарист, телевизионен водещ
Националност Италия
Активен период1985 -
СъпругаКристин Федерсън
Уебсайт
Валерио Масимо Манфреди в Общомедия

Валèрио Мàсимо Манфрèди (на италиански: Valerio Massimo Manfredi) е италиански историк, археолог, писател, журналист, сценарист и телевизионен водещ.

Биография и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Валерио Масимо Манфреди е роден на 8 март 1943 г. в Пиумацо ди Кастелфранко Емилия, провинция Модена, недалеч от Болоня.

Завършва специалност „Класическа литература“ в Болонския университет и специализира антична топография в Католическия университет на Светото сърце в Милано. Преподава в същия университет, както и в Университет „Ка Фоскари“ във Венеция, Университет „Лойола“ в Чикаго, в Практическо училище за висши изследвания на Сорбоната в Париж и в Университет „Бокони“ в Милано.

От 1978 г. прекарва времето си в преподаване в няколко европейски университета, правене на разкопки в Средиземноморието и Близкия Изток и в писане на исторически романи. Води няколко научни експедиции, разкопки и изследвания в Италия и в чужбина. Освен това той е познато лице в италианския телевизионен ефир.

Публикува много статии и есета и е автор на добре известни художествени произведения, особено на исторически романи, преведени по цял свят (около 15 млн. копия, продадени в международен план). Той е автор на теми и сценарии за киното и телевизията, сътрудничи като специалист по Древния свят и като научен журналист за в. „Месаджеро“ и сп. „Панорама“, като журналист за „Аркео“, сп. „Фокус“ (италианско и испанско издание), сп. „Айроне“ (преди това за в. „Джорнале“ и в. „Воче“) и за други списания в тази сфера.

Автор е на над 60 научни статии и книги, най-вече за военни и търговски маршрути и изследвания на Античния свят,[1] както и на 24 романа, включително трилогията му за Александър Велики и „Последният легион“. Трилогията му за Александър е публикувана на 36 езика в 55 страни и за нея е избран за мъж на годината от Американския биографичен институт през 1999 г.,[2] а „Последният легион“ е продаден на Юнивърсъл Пикчърс в САЩ за създаване на едноименният филм с продуцент Дино Де ЛаурентисБен Кингсли, Колин Фърт, Айшвария Рай, Томас Броуди-Сангстър, режисиран от Дъг Лефлър), пуснат по екраните през 2007 г. Той също така е автор на сценариите за „Марко д'Авиано“ и „Гилгамеш“. Манфреди прави екранната адаптация за Джон Бурман на книгата „Мемоарите на Адриан“ на Маргьорит Юрсенар.

Между 70-те и 80-те години планира и ръководи експедициите „Анабази" за теренна реконструкция на маршрута на отстъплението на Десетте хиляди: 18 000 изминати км, 2000 снимки, 500 височини.

Участва в множество археологически разкопки: в Италия (Лавиниум, Форум Галорум, Форте Урбано в Кастелфранко Емилия) и в чужбина: през 1990 г. изследване и проучването на церемониалния комплекс Cerro Purgatorio в Тукуме (Перу) в експедицията на Тур Хейердал; от 1990 г. до 2004 г. в разкопките в Хар Карком, пустинята Негев (Израел). Участва в проучването, разкопките и публикуването на множество обекти, постепенно идентифицирани по време на разкопките, както и в кампанията за изследване и проучване с Тимъти Митфорд на обекта „Трофей на Десетте хиляди“ в Източен Анадол (2002).

Провежда конференции и семинари в някои от най-престижните университети като Ню Колидж в Оксфорд, Калифорнийския унивеститет в Лос Анджелис, Lectio Magistralis в Националния университет на Канбера (Австралия), също Lectio magistralis в Хавански университет, Куба, Университет на Антиохия, Меделин (Колумбия), Университет на Билбао, Международен университет „Менендес Пелайо“ (Тенерифе) и много други.

През 2003 г., по лична инициатива на италианския президент Карло Адзельо Чампи[3] е награден с Орден за заслуги на Италианската република, степен „комендатор“. През същата година получава наградите „Корадо Алваро Rhegium Julii “ и тази на книжарите на град Падуа. През 2004 г. получава наградата „Хемингуей“ за белетристика.

През 2001 г. има допълнителна роля във филма Vajont в ролята на съдия. През 2003 г. записва аудио документален филм за фигурата на Александър III Македонски, използвайки изследователската работа, извършена за неговата трилогия от романи „Александър“ .

Той е водещ на телевизионната програма Stargate - Linea di Confine, която вече се излъчва от сезони 2003/04 и 2004/05 по италианската телевизионна мрежа LA7. От 11 ноември 2008 г., отново по La7, той води задълбочената историческа програма Impero, която анализира, чрез най-древните археологически находки като Седемте чудеса на античния свят, древните империи: тяхното раждане, причините за техния апогей и упадък. В същата мрежа той участва и в програмата Tetris.

По време на участеито в Награда „Киара“ 2017 г.

През 2008 г. с романа L'armata perduta печели престижната Награда „Банкарела“, а през 2010 г. с романа Archanes – Награда „Скано“.

През 2011 г. приложението за iPad за четене на романа „Александър“ е пуснато от изд. „Мондадори“ със симулации на битки, аудио и др. През същата година то публикува Eroi, съдържащ трите му публикувани преди това романа: Lo scudo di Talos, Le paludi di Hesperia и L'armata perduta.

През 2011 и 2012 г. участва като сътрудник и специален кореспондент в предаването E se domani по Rai 3, водено в студио от Алесандро Дзанарди. На 6 ноември 2012 г. излиза първият от двата тома за героя Одисей, озаглавен Il mio nome è Nessuno - Il giuramento, който разказва за раждането и живота на героя до края на Троянската война. На следващата година излиза вторият том Il mio nome è Nessuno - Il ritorno, с който печели Награда „Рим“ (категория „Италианската белетристика“) през 2014 г. От 2 март 2013 г. той води Metropoli[4] в праймтайма на Rai 3.

По време на представянето на романа Teutoburg, 2017 г.

На 9 септември 2016 г. излиза романът му Teutoburg. Той се утвърждава две поредни седмици на първо място в класацията на най-продаваните книги на италиански автори (над 100 хил. екземпляра от 9 до 29 септември).

От ноември 2016 г. е водещ на документалния сериал Argo, un viaggio nella storia за телевизионния канал Rai Storia.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Манфреди живее в родното си място със съпругата си Кристин Федерсън, която превежда творбите му от италиански на английски, и двете им деца Диана (р. 1984. г.) – илюстраторка, завършила в Берлин,[5] и Фабио Емилиано (р. 1987 г.) – специалист по съвременна история[6]. Диана рисува с молив графичния роман, озаглавен Bagradas, базиран на негов разказ.

На 11 февруари 2021 г. е хоспитализиран в болница „Мизерикордия“ в Гросето след сериозен домашен инцидент, вероятно причинен от изпарения на въглероден окис, който се случва в дома му в центъра на Рим, където е с писателката Антонела Пренер.[7] Той изпада в кома и се събужда пет дена по-късно.[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Трилогия „Александър“[редактиране | редактиране на кода]

  • Il figlio del sogno (1998)
    Александър Македонски - Дете на мечтите, изд. Venus Press (2001). ISBN 954-780-005-1
  • Le sabbie di Amon (1998)
    Александър Македонски - Пясъците на Амон
    , изд. Venus Press (2003). ISBN 954-780-011-6
  • Il confine del mondo (1998)

Трилогия „Името ми е „Никой““[редактиране | редактиране на кода]

  • Il giuramento (2012)
  • Il ritorno (2013)
  • L'oracolo (2014)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Микенска Гърция

  • Le paludi di Hesperia (1994)

Класическа Гърция

Древен Рим

  • L'ultima legione (2002)
  • L'impero dei draghi (2005)
    Империята на драконите, изд. „Ера“ (2006), ISBN 954-9395-44-8
  • Idi di marzo (2008)
  • Teutoburgo (2016)
  • Antica madre (2019)
  • Quaranta giorni (2020)

Археология

  • Palladion (1985)
  • L'oracolo (1990)
  • La torre della solitudine (1996)
  • Il faraone delle sabbie (1998)
  • Chimaira (2001)
  • L'isola dei morti (2002)

Съвременна епоха

  • Otel Bruni (2011)
  • Quinto comandamento (2018)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Lo scudo dei Kleomenidi (1980)
  • Otel Bruni (1994)
  • La pietra di re Mida (2003)
  • Bagradas (2005)
  • Zeus (2006)
  • Il cavaliere invisibile (2006)
  • Regina viarum (2006)
  • L'ulimo Natale (2006)
  • Archanes (2007)
  • Limes (2010)
  • Gli dei dell'Impero (2010)
  • Midget War (2010)
  • Millenium Arena (2010)
  • L'oste dell'ultima ora (2013)
  • II romanzo di Odisseo (2014)
  • La muta (2015)
  • Intrigo Internazionale (2015)
  • Noblesse oblige (2015)
  • Passio (2015)
  • Aquileia. Defensoris urbis (2020)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

С разкази

  • I cento cavalieri (2002) – 12 къси разказа
  • Zeus e altri racconti (2006) – 5 разказа
  • Archanes e altri racconti (2010) – 5 разказа
  • Le Inchieste del Colonnello Reggiani (2015) – 5 разказа
  • Guerrieri e cavalieri. Racconti di avventura dall'Antica Roma al Medioevo (2022) – 5 разказа

С романи

  • Eroi (2011): включва романите Lo scudo di Talos, Le paludi di Hesperia и L'armata perduta
  • Aléxandros. La trilogia (1999): включва трите романа за Александър Македонски
  • S.P.Q.R., (2012): включва романите Idi di marzo, L'impero dei draghi и L'ultima legione.
  • Il romanzo di Alessandro (2005): ново пренаписване на трилогията за Александър

Документална литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Storici greci. Antologia, с Габриеле Бурцакини (1972)
  • Poeti e prosatori latini. Antologia per i primi due anni delle scuole medie superiori, с Габриеле Бурцакини (1973)
  • Le nuove terre, с Фабрицио Манфреди (1974)
  • Petra e le città morte della Siria (1983)
  • Alessandro e Senofonte, в Alessandro Magno tra storia e mito, ред. Marta Sordi (1984)
  • La strada dei diecimila. Topografia e geografia dell'Oriente di Senofonte (1986)
  • Gli etruschi in Val Padana, с Луиджи Малнари (1991)
  • Mare greco. Eroi ed esploratori del mondo antico, с Лоренцо Брачези (1992)
  • Le Isole Fortunate. Topografia di un mito (1993)
  • I Greci d'occidente, с Лоренцо Брачези (1996)
  • I celti in Italia, с Венцеслас Крута (1999)
  • Akropolis - La grande epopea di Atene (2000)
  • Marcello (2008)
  • La tomba di Alessandro. L'enigma (2009)
  • Le meraviglie del mondo antico (2014)
  • Sentimento italiano. Storia, arte, natura di un popolo inimitabile (2019)
  • Come Roma Insegna, с Фабио Манфреди (2021)
  • La vita e la storia. Istruzioni per l'uso, с Фабио Манфреди (2023)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Филми по негови романи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 – I guardiani del cielo (телевизионен минисериал) – по романа La torre della solitudine (1998), реж. Алберто Негрин
  • 2007 – L'ultima legione (Последният легион) (игрален филм) – по едноименния роман (2007), реж. Дъг Лефлър

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • Il cielo sotto il deserto (2000), телевизионен филм, съавтор, реж. Алберто Негрин
  • Akhenaton - Il Faraone eretico (2000), телевизионен филм, реж. Франческо Кастелани
  • Memoirs of Hadrian (2006), реж. Джон Бърман
  • L'inchiesta - Anno Domini XXXIII (2007), телевизионен минисериал, съавтор, реж. Джулио Базе
  • 11 settembre 1683 (2012), игрален филм, съавтор, реж. Ренцо Мартинели
  • Marco d'Aviano
  • Gilgamesh

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

  • Vajont – La diga del disonore (2001), реж. Ренцо Мартинели
  • Piazza delle cinque lune (2003), реж. Ренцо Мартинели
  • Il mistero di Dante (2014), реж. Луис Неро

Като телевизионен водещ[редактиране | редактиране на кода]

  • Stargate - Linea di confine (2004 – 2008)
  • Impero (2008 – 2012)
  • Metropoli
  • Argo, un viaggio nella storia (2016)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.dantealighieri.com.au, архив на оригинала от 26 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070226154301/http://www.dantealighieri.com.au/manfredi.pdf, посетен на 26 февруари 2007 
  2. www.iblist.com, архив на оригинала от 9 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080209164113/http://www.iblist.com/author904.htm, посетен на 27 октомври 2008 
  3. www.dantealighieri.com.au, архив на оригинала от 26 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070226154301/http://www.dantealighieri.com.au/manfredi.pdf, посетен на 26 февруари 2007 
  4. RAI3, APRILE-MAGGIO 2013: FABIO FAZIO TRIPLICA IL SUO CHE TEMPO CHE FA, AMORE CRIMINALE RITORNA IN PRIME TIME // Посетен на 2023-6-24.
  5. Diana Manfredi // Посетен на 2023-6-24.
  6. Fabio Emiliano Manfredi // Посетен на 2023-6-24.
  7. Avvelenato dal monossido in casa: paura per lo scrittore Valerio Massimo Manfredi // 2021-02-11.
  8. Valerio Massimo Manfredi sta meglio: lo scrittore è fuori dal coma // Посетен на 2023-6-24.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]