Видински владетели

Видинското царство е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България в края на 13 век. През 1365 г. княжеството е превърнато във вицекралство (банство) на унгарската корона, управлявано от банове. Самостоятелността му е възвърната през 1369 г., но през 1419 г. е завлядяно от османците и превърнато в санджак, управляван от санджакбей. През 1846 г. е проведена административна реформа и Видинският санджак е преобразуван в пашалък, а през 1864 г. е проведена нова реформа и Видинският пашалък е ликвидиран, а територията му е включена в състава на Дунавския вилает.

Последната употреба на титлата е от 1967 г., когато цар Симеон II прокламира един от синовете си за княз на Видин.

Портрет	Име	Титла	Династия	Години на управление	Бележки
	Шишман I	деспот	Шишмановци	1282 – ок. 1310	Кумански благородник. Основател на династията на Шишмановци.
	Михаил I	деспот	Шишмановци	ок. 1310 – ок. 1324	Син на деспот Шишман I.
	Белаур	деспот	Шишмановци	1324 – сл. 1331	Брат на деспот Михаил I.
	Михаил II	деспот	Шишмановци	сл. 1331 – ок. 1356	Син на деспот Михаил I.
	Шишман II	претендент	Шишмановци	ок. 1356	Брат на деспот Михаил II.
	Срацимир	цар	Шишмановци	ок. 1356 – 1365 (1-во упр.)	Син на българския цар Иван Александър.
	Бенедикт	бан	Химфи	1365 – пр. 1369	Унгарски васал.
	Петър	бан	Химфи	сл. 1365 – 1369	Брат на Бенедикт Химфи.
	Срацимир	цар	Шишмановци	ок. 1369 – 1397 (2-ро упр.)	-
	Константин I	цар	Шишмановци	ок. 1397 – 1419	Син на цар Срацимир.
	Турахан	санджакбей	-	1419 – 1456	Османски васал.
	Фружин	княз	Шишмановци	сл. 1456 – 1460	Братовчед на цар Константин II.
	Али I	санджакбей	Михалоглу	сл. 1460	Османски васал.
	Стоян	бан	Шишмановци	сл. 1456 – ок. 1480	Син на княз Фружин.
	Михаил III	бан	Шишмановци	ок. 1480 – 1492	Син на бан Стоян.
	Хафъз	санджакбей	-	ок. 1577	Османски васал.
	Сердар Махмуд	санджакбей	-	ок. 1578	Османски васал.
	Баба Новак	претендент	Шишмановци	ок. 1594 – 1601	Влашки военачалник.
	Мехмед Абаза	санджакбей	-	ок. 1633	Османски васал.
	Топал Осман I	санджакбей	-	пр. 1730 – 1730	Османски васал.
	Мехмед I	санджакбей	-	1730 – сл. 1730	Османски васал.
	Мухсинзаде Абдулла Челеби	санджакбей	-	сл. 1730 – пр. 1739	Османски васал.
	Мехмед II Хюсрев	санджакбей	-	пр. 1739 – 1739	Османски васал.
	Мелек	санджакбей	-	ок. 1780	Османски васал.
	Иззет Ахмед	санджакбей	-	ок. 1780 – 1793	Османски васал.
	Мехмед III	санджакбей	-	ок. 1780 – 1793	Османски васал.
	Сеид Али	санджакбей	-	1794	Османски васал.
	Осман II	узурпатор	Пазвантоглу	1794 – 1807	Син на еничарина Омер Пазвантоглу.
	Молла Идриз	санджакбей	-	1807 – 1813	Османски васал.
	Ибрахим I	санджакбей	-	сл. 1813 – пр. 1833	Османски васал.
	Ага Хюсеин	санджакбей	-	1833 – 1844 (1-во упр.)	Османски васал.
	Мустафа Нури Съркатиби	санджакбей	-	1844 – 1845	Османски васал.
	Мехмед III Хайредин	санджакбей	-	1845 – 1846	Османски васал.
	Ага Хюсеин	паша	-	1846 – 1849 (2-ро упр.)	-
	Мехмед IV Зия	паша	-	1849 – 1850	Османски васал.
	Александър	претендент	Шишмановци	1850	Потомък на Баба Новак.
	Али II Реза	паша	-	1850 – 1851	Османски васал.
	Мустафа Зариф	паша	-	1851 – 1852	Османски васал.
	Абдурахман Сами	паша	-	1852 – 1853	Османски васал.
	Ибрахим II	паша	-	1853 – 1855	Османски васал.
	Мехмед Моамер	паша	-	1855 – 1857	Османски васал.
	Мехмед Исмет Рамазаноглу	паша	–	1857 – 1859	Османски васал.
	Мехмед Саид Мирза	паша	–	1859 – 1861	Османски васал.
	Арнаут Сюлейман Рефет	паша	–	1861 – 1864	Османски васал.
	Вилхелм Щрекер	паша	–	1864	Османски васал.
	Константин II	княз	Сакскобурггота	1967 – до днес	Титулярен владетел. Син на българския цар Симеон II.

Източници и бележки

• Иван Божилов. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография (1186 – 1460). С., 1985.
• Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на ХIII – средата на XV в.). В. Търново, 1995.
• Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999
• Петър Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928
• Петър Николов-Зиков. Княз Фружин и неговите наследници в историята на Унгария и България (XV-XVI в.). – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., 2011