Видински пашалък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение (към 1850) на Балканите
Санджаците (към 1870) според The Chronicles of a Virgin Fortress

Видинският пашалък на турски: Vidin Eyaleti е основна административна единица в рамките на Османската империя.

Съществува от 1846 до 1864 година, когато при осъществената административна реформа е включен в състава на Дунавския вилает. Седалището на пашата (управителя) е във Видин.

Граници[редактиране | edit source]

Граничи на запад с Княжество Сърбия (васално на Портата), на югозапад и юг - с Нишкия пашалък, на изток - със Силистренския пашалък, на север през Дунава - с васалното Влашко.

Състав[редактиране | edit source]

В средата на 19 век пашалъкът се състои от санджаци с административен център съответно във Видин, Лом, Търнова (дн. Велико Търново)[1].

В книгата „Хроника на Девствената крепост“ (както е наричана от турците Видинската градска крепост поради това, че никога не е била завземана със сила) е публикувана приложената карта със санджаците (към 1870-те години) на Видин, Адлие (дн. гр. Кула), Белоградчик, Берковица, Враца, Лом, Рахова (днес Оряхово)[2].

Според същата статия в турската уикипедия съставът на пашалъка включва санджаци с центрове Белоградчик, Зищови (дн. Свищов), Ивраца (дн. Враца), Лом, Лофча (дн. Ловеч), Нигболу (дн. Никопол), Плевне (дн. Плевен), Рахова (дн. Оряхово).

Източници[редактиране | edit source]

  1. The three eras of Ottoman history, a political essay on the late reforms of Turkey (1851, James Henry Skene)
  2. Карти от The Chronicles of a Virgin Fortress (1896, F.W. von Herbert), сканирани за British Library Mechanical Curator collection

Външни препратки[редактиране | edit source]