Вихрен

100 национални туристически обекта
2;	Връх Вихрен

Вихрен
	Вихрен
	Изглед към върха от седловината Премката
	Местонахождение в Пирин Координати: 41°45′59″ с. ш. 23°23′57.99″ и. д. / 41.766389° с. ш. 23.399444° и. д.
Общи данни
Местоположение	Област Благоевград, България
Част от	Пирин
Надм. височина	2914 m
Подробна карта
	Вихрен в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.

Вѝхрен (до 29 юни 1942 г. Елтепе, Ел-тепе)^[1] е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра Вихрен е втори по височина в България след Мусала (2925,4 ^[2]) в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас (2917,727^[3]) в Олимп (Гърция).

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг.

Име[редактиране | редактиране на кода]

До 1942 г. върхът се нарича Елтепе (връх на бурите^[4]). В днешни дни това име носи малък заслон в подножието на Вихрен. Заслонът Елтепе се намира до постоянен снежник, покрай чието изучаване е построен и самия заслон.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг – на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна – трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат – има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Средните годишни валежи са 1150 мм, а снежната покривка достига 3 м. Средният годишен абсолютен минимум на температурите е между -25° и -21 °C, а максималните температури са между 15° и 23 °C.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Връх Вихрен е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в музей „Никола Вапцаров“ в Банско и в хижа „Вихрен“.
Връх Вихрен е включен в инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижа "Вихрен“, в хижа "Бъндерица“ и в музей „Никола Вапцаров“ в Банско.

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

От страната на хижа „Вихрен“ върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като „Царската пътека“. Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида.
От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг – малък ледник с размери 90 на 40 м. Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 г. от Ал. Белковски и Вл. Лободин.
От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване.
Има и начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа „Вихрен“.