Владимир Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Бояджиев
български революционер
Владимир Бояджиев 
Роден: 30 септември 1869
Охрид, Османска империя
Починал: 3 август 1956
София, България

Владимир Бояджиев, наричан Момзен[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Бояджиев е роден в 1869 година в Охрид, тогава в Османската империя. В 1893 година завършва история във Висшето училище в София и работи като учител в Скопие, Сяр, Одрин[2] и на други места. Става учител в българската екзархийска гимназия в Одрин. Като учител в Скопие е класен наставник на Тодор Александров. Посветен в революционната идея от Христо Матов, влиза във ВМОРО. През 1895 е арестуван от Османските власти в Скопие и прекарва три месеца в затвора "Куршумли хан".[3] От 1897 до 1898 година е член на окръжния комитет в Одрин, а по-късно е член на околийския революционен комитет в Охрид, където е учител.[4] В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание е назначен за директор на охридските училища и е избран за ръководител на революционния комитет.[5]

След залявянето и дешифрирането на пощата на Битолския комитет, е заловен от турските власти в края на 1904 година и през март 1905 година е осъден на 4 години затвор.[6] Освободен е при общата амнистия след Младотурската революция от юли 1908 година. Делегат от Охрид е на учредителния конгрес на Съюза на българските конституционни клубове и между 1908-1912 година е преподавател в българската класическа гимназия в Битоля. След това се премества в България, където е директор на гимназията в Костенец (2 години), а след това учител в мъжката гимназия в Плевен (14 години) и окръжен училищен инспектор. Две години е директор на гимназията в Долни Дъбник. След 1931 година се установява в София. През 1942 година се мести в родния си Охрид, но през 1944/45 година се връща в София, където умира на 3 август 1956 година. Награден е с орден „За гражданска заслуга“.

Владимир Бояджиев е баща на преводачката Елена Станчева, съпруга на поета Лъчезар Станчев[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.68
  2. Панайот Маджаров, Свято съзаклятие (Издателство "П&П Славейкови", София, 1998): http://www.promacedonia.org/giliev/pm/pm_15.html
  3. Пейо Яворов, "Гоце Делчев", http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3506&Level=2
  4. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 21. ISBN 954321056X
  5. Алманах на българските национални движения след 1878 г., Академично издателство "Марин Дринов", София: 2005 г., стр. 268-269
  6. Николов, Борис. Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  7. In Memoriam - Елена Станчева, http://booksbg.orgfree.com
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.